Жул Верн - Леденият сфинкс

— Убиец на моя брат! — извика Мартин Холт.

— Да! Той го убил и даже го изял… Изял! — ревеше Гирн, който като че ли нарочно се стараеше колкото е възможно по-силно да произнася тези ужасни думи.

По негов знак двама от другарите му хванаха Мартин Холт и го завлякоха в лодката, която беше готова да тръгне.

Гирн ги последва заедно с всички, които взеха участие в това ужасно бягство.

В този момент Дърк Питърз се изправи на крака, хвърли се върху един от фолклендските моряци, който вече прекрачи с един крак в лодката, хвана го, вдигна го във въздуха и го прехвърли зад гърба си, като разби главата му в скалата.

Чу се револверен изстрел. Метисът, ранен в рамото от Гирн, падна на пясъка, а лодката бързо се отдели от брега.

В това време от пещерата излязоха Лен Гай и Джим Уест, след тях на брега дотичаха боцманът, Харди, Френсис и Стърн. Лодката, носена от течението, се намираше вече на неколкостотин метра и бързо се отдалечаваше. Джим Уест се прицели с пушката, гръмна и един от моряците падна на дъното на лодката. Втори куршум, изпратен от капитана, одраска китоловеца и се удари в крайбрежната скала… В този момент лодката се скри зад най-близката ледена планина.

Оставаше ни само да се прехвърлим на другия край на полуостровчето, край което течението щеше да отнесе тези негодници на север… Ако можеше да ги стигне куршум, ако със сполучлив изстрел успеехме да убием китоловеца или дори само да го раним, може би екипажът щеше да реши да се върне…

Мина четвърт час. Лодката се показа от другата страна на полуострова, но беше на такова разстояние, че изстрелът не можеше да стигне до нея.

Гирн постави платното и след няколко минути, под действието на вятъра и течението, лодката изчезна зад хоризонта.

По този начин въпросът за презимуването бе решен от самосебе си. От 33-ма души, които тръгнаха с „Халбран“ от Фолклендските острови, 23-ма достигнаха до тази земя, но от тях 13 избягаха, надявайки се да достигнат областите, посещавани от китоловците от другата страна на ледената стена… Тези 13 бяха избрани не по жребий… Не! От страх пред ужасите на зимуването те срамно изоставиха своите другари!

За да бъде нещастието пълно, с Гирн заминаха не само неговите другари. От старите моряци с него бяха Бъри и старшият Мартин Холт, който впрочем като че ли не си даваше пълен отчет за това, което вършеше, поради страшното разкритие, което му направи в последната минута китоловецът… Изобщо положението на тези, които останаха, не се промени от бягството на 13-имата. На брега останахме всичко 9 души: капитан Лен Гай, лейтенантът, боцманът, старшият Харди, готвачът Ендикот, двама моряци — Френсис и Стърн, Дърк Питърз и аз. Какво ни очакваше в бъдеще? Какви изненади ни готвеше близката полярна зима? Сега ние според мен не можехме и да си представим колко нравствена и физическа енергия щеше да ни бъде нужна, за да понесем, без да се отдаваме на отчаянието, всичко, което ни очакваше в близкото бъдеще!

Когато лодката се скри в далечината, капитан Лен Гай, а след него и всички ние, тръгнахме обратно към пещерата.

Аз веднага си спомних за Дърк Питърз, който остана на другия край на полуостровчето, понеже бе ранен от куршума на Гирн.

Влизайки в пещерата, за свое учудване не намерих там метиса. Може би беше убит? Нима трябваше да оплакваме смъртта на още един човек, който ни беше тъй предан, както и на своя беден Пим?

Аз се надявах — всички ние се надявахме — че раната му не беше нищо сериозно. Но това, разбира се, не изключваше необходимостта да се промие и превърже добре, а изведнъж се оказваше, че Дърк Питърз бе изчезнал.

— Да отидем да го потърсим, мистър Джорлинг! — извика боцманът.

— Да отидем — отговорих аз.

— Хайде всички заедно — каза капитан Лен Гай — Дърк Питърз е от нашите… Той в никой случай не би на изоставил, нека не го изоставяме сега и ние!

— Дали ще се съгласи клетникът да дойде при нас в пещерата — забелязах аз, — след като всички научиха тайната, която аз смятах, че е известна само на него и на мен?

По пътя разказах на своите спътници защо в разказа на Артър Пим името на Нед Холт беше променено, а също и по какъв начин научих тази тайна от самия метис. При това, разбира се, не пропуснах да похваля метиса и да го защитя, доколкото беше възможно.

След като изслуша моя разказ, капитан Лен Гай попита:

— Дърк Питърз направи тази изповед само пред вае ли, мистър Джорлинг?

— Да, само пред мене.