Румен Вучков - Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

— Сега се сетих, че онази бутилка, дето я донесе госпожица Успокоена, още тогава бе разпечатана и като гледам как спи Маншон, какви глупости говориш ти, не пропускайки факта, че аз най-малко пих от нея, започвам да мисля, че Панайот ви е упоил вас двамата като европейски свине преди да ги колят — каза и направи знак на Мъхеста Брада да бъде спокоен, кимна му и допълни: — Ако започнеш да халюцинираш, просто стой на стола си и не предприемай нищо! Аз ще се погрижа.

Тия приказки разгневиха Мъхеста Брада и той на свой ред почука Полу-Обувка да се приведе към него и му каза спокойно:

— Няма да предприемам нищо — После Мъхеста Брада удари Полу-Обувка по лицето и продължи: — Освен това. Че започна да ми омръзва от мъдростите ти, ако ме разбираш.

На Полу-Обувка му се завъртя цялото подземие и усети как се спуска гореща кръв по бузите му, опита да се съвземе и да помисли върху последните събития. Крайниците му в този момент омекнаха и му се стори, че започва да се издига над масите и да отлита към отвора на плочата. Преди да изгуби съзнание, успя да види бара, откъдето Панайот му намигна и обърна лице към телевизора.

Когато Полу-Обувка дойде на себе си не видя нещо да бе променено, изглеждаше, че не много време бе изкарал в несвяст. Огледа се и видя Маншон и Мъхеста Брада да идват откъм входа. Двамата седнаха при него и се загледаха в телевизора.

— Трябва да съм заспал — опита се да привлече внимание Полу-Обувка.

— Преди или след като преби Мъхеста Брада? — прошепна Маншон, без да сваля поглед от телевизора.

— За какво говориш! — негодуваше Полу-Обувка. — Точно обратното се случи, докато ти дремеше упоен, все едно че си празнувал излизането от затвора и влизането в комуна на Стефчо Херото.

В този момент Полу-Обувка забеляза Мъхеста Брада и окаяната му фигура; личеше си, че е доста поизмачкана. Мъхеста Брада гледаше телевизия и не приличаше на себе си, тъй като и по двете му скули се бяха образували насинени отоци, а едното му око почти се бе затворило. Полу-Обувка се замисли:

— Попитай момичето, което е влюбено в теб!

— Тя си е тръгнала. А той каза, че между двама ви е избухнал спор.

— Кой?

— Панайот — посочи към бара Маншон.

— Той е подлец! — прошепна Полу-Обувка — Наистина се скарахме с Мъхеста Брада за нещо. И това е всичко.

— Тогава… — Маншон се приведе към Полу-Обувка — …защо открих Мъхеста Брада на един клон отвън, на най-високото дърво, с разпран кожух и няколко шепи чакъл по джобовете? — Маншон намигна към Полу-Обувка — Хайде, отговори!

Полу-Обувка се удиви много и се обърна към телевизора.

Картината на екрана показваше сергиите с книги. Пред една от тях стоеше Георги Крезов и пристъпваше от крак на крак, а насреща му един човек се промъкваше към него, като заобикаляше сергията.

— Не съм ви взел глупавата книга! — извика Крезов — Дори пари да ми дадете не бих чел тези глупости.

Човекът продължаваше да се промъква към него.

— За мен тия гнусни заглавия от рода на „Как да си направим приятели“ или „100 начина да се държим естествено“ са като ръждиви пирони, които бият по душата ми, защото ясно виждам как отчаяните хора наоколо вземат тая помия за доброжелателен съвет. А вие, господине, сте съучастник в тази безумна античовешка конспирация! — Крезов пое дъх и продължи: — Когато някой ми каже рецепта как да бъда щастлив, аз наистина се учудвам защо направо не ме застреля в главата, ей така, че да не се мъча.

Продавачът продължи да напредва и Крезов се видя принуден да повдигне потника си, за да покаже, че не крие нищо.

Продавачът отскочи назад, а Крезов си тръгна. Към него се присъедини дон Руйчо, който до този момент наблюдаваше отстрани. Когато достигнаха кръстовището, Крезов извади от гащите си една книга и я размаха към сергиите. Там настъпи оживление, а той побягна. Дон Руйчо също се видя принуден да бяга, като от позицията си с учудване забеляза, че джапанките на Крезов почти не се допират до земята. Когато го настигна, дон Руйчо си мислеше, че ще има време да му направи забележка да не го забърква повече в неприятности на такова оживено и опасно кръстовище, ала Крезов, видял сгоден случай, вряза лявата си джапанка в една разсеяна котка, тя полетя на два-три метра височина, хвана се за едни щайги за кайма и ги събори. Настъпи врява, а когато дон Руйчо погледна месарския магазин отстрани, видя, че хората вътре вече се оглеждаха, дори някои пристъпваха към вратата. Дон Руйчо, както се смути, обърна се към Крезов за нещо, но последният вече се носеше на джапанките си и ставаше все по-далечен. Картината подскочи и изчезна, навярно поради силния вятър отвън, а Полу-Обувка забеляза как някаква ръка взе чашата му отстрани. Обърна се и видя Молекула, която изглежда току-що бе влязла.