Румен Вучков: Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

Тримата прочетоха стихотворението по два пъти, като си прехвърляха листчето с известно недоумение. Не им се струваше реално такъв дебил и блекаджия като Крезов да е започнал да харесва поезия. В края на краищата обаче, тъй като с времето всички се бяха променили твърде много, в сравнение с разказите, които се носеха, тримата негласно стигнаха до убеждението, че някои неща трябва просто да се приемат. Може би това е начинът, по който нещата вървят. Полу-Обувка опита да сгъне страничката и да я прибере за колекцията си, като видя, че гърбът й е изцапан с изпражнения. Той даде на приятелите си кърпички да изчистят ръцете си, а самият инцидент ги вкара в дълбокомислен разговор дали Крезов нарочно бе скроил този номер и за кого. Или просто бе почиствал джапанките си. Тримата чувстваха, че тази загадка е от съществена важност за бъдещето и си обещаха да се постараят да я разрешат, а за първо време се смесиха с тълпата, та да не набиват на очи.

Написано: 22 февруари 2005 г.

Редактирано: Юли 2006 г.

© 2005 Румен Вучков

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3418]

Последна редакция: 2007-09-01 00:00:00

Въображаема кръчма, където единствено нейният собственик е част от действителността на Дупница.