Румен Вучков: Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

— Тая кофа е на Крезов, доколкото успях да разбера — започна Мъхеста Брада, но спря и се замисли за момент. — Всъщност може би е на общината, но Крезов е решил да я предаде на вторични суровини, тъй като и той в момента се намирал в някаква криза, от която искал да излезе. Дори кокошките, които крадял, вече не бързал да коли веднага. Представяш ли си?

— Ами какво ги е правил? — изненада се Полу-Обувка.

— Отглеждал ги е в собствената си квартира — обясни Мъхеста Брада. — За яйца, копеле. Виждаш ли до каква степен човек е принуден да планира живота си в условията на пазарна конкуренция. Едно време не беше така — въздъхна Мъхеста Брада тежко, но продължи: — Що се отнася до тази кофа обаче, преди време била използвана за бас-бан от тия златни момчета и сега е трудно да се разбере кой точно разполага с права над нея. Мисля, че китаристът, този който е опасал лицето си с чорапогащник, ще помоли Крезов да им предостави кофата за концерта, пък после ще му я върнат. А освен това — усмихна се загадъчно Мъхеста Брада — тук е мястото да отбележа, че всъщност Крезов е един от основателите на легендарните Клоака Бойс, чийто Блек Метъл бил толкова невъобразим, че дори се наложило той да напусне града за известно време, тъй като много негови почитатели започнали да го издирват, за да си поговорят с него.

Полу-Обувка кимаше с глава, но изведнъж онази ръка с чашата пак щръкна над всички. Буги отново облиза брадата си и продължи спокойно да гледа телевизия, а мъжът се огледа, този път дори за по-кратко. Изруга силно, прекръсти се и се запъти към Панайот за нов коктейл. Крезов седна на мястото си, а Полу-Обувка се обърна към Мъхеста Брада:

— Не разбирам как дорде тия светила на Блек Метъла се блъскат в ъгъла между кашони и каси, Панайот стои като пън, все едно че не им дължи никакво уважение.

— О-о-о… — прошепна Мъхеста Брада. — Съвсем не е така! Той прояви своето уважение към тях, като им разреши да изнесат концерта си тук. Ще споделя с теб, че работите стояха на кантар.

— Че как няма да им разреши! — удиви се Полу-Обувка. — Това ще подсили доброто реноме на тази изкопна яма.

— Не бързай със заключенията, Обувка! — смигна му Мъхеста Брада. — Трябва да си благодарен на Молекула, която помоли Панайот и той накрая склони.

— Какви ли ще да са били тия молби, че да трогнат това еснафско сърце! — прошепна Полу-Обувка.

— Ами когато той им каза да се пръждосат заедно с посудата, която мъкнеха, Молекула му намигна и му предложи той да поеме охраната на концерта. А когато той я попита за заплащането, тя извади някакъв пръстен от себе си и му го даде. — Мъхеста Брада чукна Полу-Обувка по рамото. — Но внимавай с приказките, защото тя ме помоли да не казвам на никой за това! Особено на теб и Маншон. — После Мъхеста Брада добави: — Просто се опитай да се забавляваш! В интерес на истината това чудо, което се случва в момента, още ми се вижда толкова нереално, че дори аз силно се вълнувам. — Мъхеста Брада прекъсна речта си, защото погледът му случайно се срещна с този на Крезов, който още не успяваше да се успокои и нервно триеше ръце в потника си. После Мъхеста Брада продължи шепнешком: — Отиди при Маншон и Молекула и бъди спокоен! А също пази мястото ми и най-вече чашите с алкохол!

— Защо? Ти ще си вървиш ли?

— Ще отскоча до пощата на центъра — смигна Мъхеста Брада. — Ако се доредя от нарко-зависимите, разните откачалки въртящи на телефоните на доверието и шмекерите, с които е пълен този град, ще звънна за една моя работа. Мисля да се опитам да пробутам на госпожица Успокоена котешкото дневниче. А тук ми се струва, че за един телефонен разговор Панайот ще свали дори дрехите от гърба ми. Които всъщност той вече унищожи, така или иначе… — замисли се Мъхеста Брада, а Полу-Обувка отиде на мястото си, чул-недочул, с безгрижни очи, насочени към всичко наоколо. Китаристът успя да включи китарата си към един радиоприемник, а двамата вокалисти, единият от които с тениска на Спайс Гърлс, стиснаха в ръце по една бутилка, тъй като не успяха да открият нито един микрофон. И така всичко бе готово за този изненадващ концерт. В този момент Маншон прошепна към Полу-Обувка:

— Приятелю, виж по-добре дали поставяме чашата където трябва, че от известно време е празна!

Полу-Обувка огледа сърцевидния отвор на тавана и каза шепнешком:

— Чашата е на мястото си. Но гърлото на бутилката е сухо като барут. — После Полу-Обувка добави: — Изчакай да свърши концертът пък тогава ходи да я пълниш, че сега като че няма много време!