Румен Вучков: Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

— Трябва първо да уточним двамата с теб какво означава криза. Първо за тези, които са писали в Дупница Трибун, а сетне и за въпросния Буги Б.

— Това вече наистина ми се струва излишно — усмихна се колкото можеше Мъхеста Брада.

— Така има някаква възможност да се разбере точната хронология — продължи Полу-Обувка. — Ключът е в това, че за обикновения човек кризата е едно, било икономическа, политическа, духовна или просто изключване от електрозахранването. Но за един пънкар, с огромно сърце, в което вилнеят анархията, алкохолът и водещи до лудост мисли, породени от абстиненция, за този мъченик на съвременността, страдалец по свободата и изродено дете на капитализма, криза може да означава нещо съвсем друго.

— Например да банкрутира така неприятно, че да не може да си купи водка — предположи Молекула.

— Твърде правдиво! — повдигна пръст Полу-Обувка, за да постави акцент на предположението й.

— О-хо! — ококори здравото си око Мъхеста Брада — Как разбра, че този Буги Б е пънкар? Това не бе упоменато никъде.

— Напротив, приятелю! — усмихна се Полу-Обувка. — Докато ти се хилеше като таласъм заради оная водка, аз огледах вестничето, и по-конкретно снимката на Буги. На левия му чорап е написано с въглен: „PUNK’S NOT DEAD“. Ако ме разбираш! — Полу-Обувка намигна многозначително към всички на масата, а Молекула му изръкопляска тихо. Маншон взе страницата от Полу-Обувка и като я разгледа каза:

— Аз не бих заложил много на твърдението, че по тия чорапи някой е писал с въглен. Според мен те не са прани от месеци.

Полу-Обувка пак повдигна пръст:

— Което също подкрепя твърдението ми.

— Жал ми е само, че този съмнителен тип не е тук — усмихна се Мъхеста Брада, — та така да те халоса с чорапа си, че да млъкнеш за цяла седмица.

— Според мен, ако Буги Б удари някого с този чорап, то клетникът ще млъкне завинаги — отбеляза Маншон, отпи от чашата и се обърна към Молекула: — Както Полу-Обувка прочете в онова дневниче, стори ми се правдиво, че нещата не остават в едно и също състояние, а се променят.

— Самата истина. — съгласи се Молекула.

— По-често промените идват, когато човек не ги чака и са такива, каквито и най-гръмогласните анализатори не предсказват.

— Така е! — отсече Молекула.

— Та когато нещата стигнат до там, че Панайот те помоли да напуснеш, а това ми изглежда закономерно, ти има ли къде да отидеш? Или ще обикаляш през нощите?

— Може би ще проституирам — каза замислено Молекула. Лицето на Маншон започна да зеленее, може би от притеснение. Молекула се засмя и добави: — Шегувам се. Истината е, че имам в мен един златен пръстен и когато го продам, ще си взема квартира. — Молекула погледна Маншон — За някой и друг месец. След което, за огромно мое съжаление, ще напусна тази държава, тъй като ми се отваря работа в един музей навън. Тук е хубаво, но има едно разминаване, от физиологична гледна точка човек трябва да се храни по три пъти на ден, но в такъв случай властниците ще забогатяват по-бавно, а това, сам разбираш, е малко кофти.

— А иначе какво представлява онзи музей? — попита Маншон.

— Храна за душата — отговори Молекула. — Там имат нужда от мен, защото аз чувствам структурата на подобна обстановка. Можех да те взема за ръка, ако бяхме там и щяхме да вникнем в картините, дори в по-дълбоките. Това изобщо не е страшно, както смятат някои. Просто вървим в нечие съзнание и търсим нещо, което напомня за самите нас. Като разбира се, пазим чистота, когато сме там. Това е лесен начин човек да разбере себе си, ако то е възможно.

— Да, разбирам — добави Маншон. — Не само те имат нужда от теб. На теб тия разходки в картините силно ти липсват. А в този град вехнеш като отскубан плевел.

— Точно така — потвърди тя след известна пауза. А Мъхеста Брада се наведе към Полу-Обувка и зашептя:

— Тъй като отскубаният плевел е по-често срещан от други отскубнати растения, Маншон взе че го постави в сравнението си. Въпреки това за мен той си остава човек с добра съвест. Но ако аз не оценявах простичката му мисъл, а изисквах от него особени ораторски способности, бих го нарекъл „недодялан“. — Мъхеста Брада погледна с окото си Полу-Обувка твърде лукаво и с голяма доза укор. А Полу-Обувка цяла минута гледа замислен това око, накрая лицето му започна да червенее и той извика ядосан:

— Значи си спомняш как ме удари, щом помниш това! — ококори се Полу-Обувка. Мъхеста Брада се стресна от вика му, а от думите се смути много повече. Нищо не каза, а извъртя стола си към телевизора, в който се загледа.