Румен Вучков: Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

— Това е корица от стар брой на вестник Дупница Трибун. Ако не съм допуснал груба грешка, то трябва да е на повече от десет години. Тъй като бих желал да осведомя себе си по-задълбочено с фактите и митологизацията, витаещи около историята, чувствам се длъжен да се запозная със съдържанието на този документ. — Полу-Обувка сведе очи над хартията и зачете следното:

— Днес библиотеката на едно основно училище почти беше осквернена от момчета, неидентифицирани засега, не пожелали да оставят след себе си свои координати. Целта на гнусния обир било старо списание Дъга, което, благодарение на обстоятелствата, все още е в библиотеката.

— В друго основно училище ученик с псевдоним Зак решил да се пошегува с една учителка и след часовете източил от тоалетните голямо количество екскременти и намазал стаята, в която преподавала набелязаната жертва. За съжаление надареното с въображение момче било изключено от това училище. Приятели успокоиха Зак, че има и други училища. „Всеки иска да му се прави фелацио, но малко са хората, които се сещат да си намажат преди това гениталите с мед“ — беше краткият коментар на Зак.

— Докато сме на духовна вълна — друг шегаджия редовно фалшифицира списъка със свободните работни места на дирекцията Бюро по труда, като в ментето се споменава, че има места за библиотекари, квалифицирани шефове, щатни художници и т.н. На всеки му е ясно, че за такива благи длъжности трябва вуйчо владика (или многогодишно упражняване във фелацио), но замаяните от мизерия граждани се оглеждат пред списъците с измамно чувство, че в тая държава животът се оправя.

— И докато сме на тая вълна… На централно място, на стената на пощата, се появяват интересни графити — „Аз съм социопат, бейби, така че защо не ме напляскаш. Хайде, дай ми да се разбера“, „Да го попампурите на Бхагван Шри Раджниш“ и „Нека Паржо бъде с теб“. Както и да е, само държа да слушам коментарите на бачкаторите, на които ще се падне честа да лъскат стената.

Продължава по-нататък.

Научихме за един младеж, който от дълго живее без доходи, справя се успешно с простотиите на всекидневието и слабо се интересува от обществена заангажираност. Буги Боклука, както е известен в някои региони на България, прекарва лятото на море, а през останалото време завързва запознанства в много градове с не по-безизвестни от него пласьори на дрога, ползвачи на дрога и мошеници.

Екипът ни ще се опита да вземе интервю от този дегенерат за едно шише ракия от Бай Георги.

Продължава в рубриката СОЦИАЛЕН КРАХ

— Ще го прибера в себе си. — Полу-Обувка повдигна очи. — Какво им става на тия хора, че толкова строго се държат тук!

— За какво хленчиш? — попита Мъхеста Брада. — Още някой и друг ден, пък като се поуспокои времето, ще пратим на този град по една сълза от влака.

— Като че ще ти домъчнее! — зачуди се Полу-Обувка на думите на Мъхеста Брада.

— Не, разбира се. Но ще плача, защото това място ме ограби духовно. То ме върна на село! Но какво приказвам! — усмихна се Мъхеста Брада. — Ако до седмица не се махнем, тук ще си останем, Обувка. С нашия късмет, а и доколкото се запознах с тукашните нрави, нищо чудно този негодник Стефчо Херото да вземе да открадне и влаковете, за да ги предаде на вторични суровини. — Мъхеста Брада леко се кискаше, а това уплаши Полу-Обувка и той дръпна стола си назад, за да сложи край на разговора. Мъхеста Брада продължаваше да се вайка — Чух един случай за някакво момче от Щатите, което пристигнало тук, за да участва в някакъв митинг на антиглобалисти. Момчето било анархистче, вряло и кипяло по различни краища на света, ала спецификата на тукашната действителност явно го е изненадала. За няколко седмици в компанията на Буги Б и други тукашни антиглобалисти, момчето успяло да научи да казва само „Нямам ракия. Наздраве!“

Полу-Обувка засмука цигарата си и отправи кръвясалите си очи към телевизора. Мина така около час още, без нищо особено да се случи, освен, че може би навън се бе стъмнило. Помещението като че бе променило размерите си и сега изглеждаше по-голямо, но също се получи и усещане за уют.

— Виж! — посочи с лице Мъхеста Брада към телевизора.

На екрана се забелязваха няколко фигури, върху които камерата падна последователно. Полу-Обувка изброи петима души, първо се появиха дон Руйчо и Георги Крезов, които се преструваха, че разглеждат някаква книга, ала всъщност бяха насочили тайно погледите си към една жена, която ако се съдеше по обстановката, беше библиотекарка.