Румен Вучков - Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница

Полу-Обувка бръкна в пазвата си и извади страницата за справка, според него последните двама — момче и момиче, бяха ученици от споменатото училище. Георги Крезов, намиращ се близо до тях, върна една книга на мястото й и започна да разглежда следващ рафт, а дон Руйчо прошепна към него:

— Знаеш ли, Крезов, в понеделник се скарах с един приятел.

— Защо? — попита разсеяно Крезов и мушна друга книга във фанелата си. Дон Руйчо дълго се замисли и повдигна рамене:

— Аз се престорих, че му се сърдя, може би защото имам нужда от много голямо количество внимание. А след училище той повървя с мен и доста приказва, а аз продължих уж да се сърдя.

— Че защо не избяга? — прошепна Крезов. — Той едва ли ще се хвърли след теб да те гони да си говорите.

— Хм… — учуди се дон Руйчо. — На мен ми беше приятно да ми се моли. А преди да се прибера, той ме предупреди да не му се сърдя повече, че иначе щял да накара един човек да ме пребие.

— Това на нищо не прилича, най-малко на приятелско отношение! — възмути се Крезов, докато проверяваше за още свободно място в якето си. А дон Руйчо след известна пауза прошепна:

— Това беше доста мило…

Тъй като Крезов подслушваше и разговора на учениците от другата му страна, може би отегчен от разговора си с дона, реши да се прехвърли:

— А апокрифната част чели ли сте я?

— Не — отвърна момичето.

— Ама вие наистина ли? — изрази полушепнешком възмущението си Крезов.

— Не — отговориха новите му събеседници. Крезов махна с ръка и отправи към тях лек надменен поглед, главно съдържащ упрек.

— Ама и вие… — прошепна, после се приведе и тихо заразказва — В тази част акцентът пада предимно върху чувствата на героите. Дон Кихот, свалил от себе си досадната маска на тъгуващ рицар, по най-арогантен начин се възползва от женските образи, които тук макар и малко леконравни, не са лишени от физическа красота. На моменти се прекалява с алкохола и наркотиците, също и многобройните тези подкрепящи битовия тормоз не са лишени от пристрастност, но всичко това не излиза от рамките на добрия вкус. И накрая моментът на провидението, изпратен е Ланселот от паралелен свят, за да овъзмезди изтерзания читател, като кастрира героите. Но в този миг, за собствено удоволствие, той прави на всички по една клизма с меча си, което дело, разбира се, — Крезов поема дъх — би оставило горчив вкус у нормалния читател. И силна болка! — допълва замислен, сетне повишава глас: — Но аз съм абсолютен социопат, сладурче! Нали знаеш, че бързам! Всеки момент ще бие звънецът. Затова нека да бъдем откровени един към друг! — Крезов обходи с поглед рафтовете и прошепна: — Ти Блек метал слушаш ли?

Момчето може би бе почувствало нездравото излъчване на Крезов и още по време на разговора бе напуснало помещението съвсем незабелязано, а момичето се разплака, стоя още известно време и си тръгна, вече поуспокоено. Библиотекарката в този момент се занимаваше с дон Руйчо, който сочеше зад бюрото й към едно списание Дъга, до което достъпът изглеждаше затруднен. Може би по лицето на жената Крезов усети, че нещата не вървят гладко и забравил, че дон Руйчо се беше представил с някакво измислено име, съвсем оплеска нещата, като каза с неприкрита тревога:

— Дон Руйчо, аз ще те чакам отвън — Отвори вратата, затвори я и след миг в коридора отекна силен тропот като от слон, бягащ с Тадж Махал на гръб. Библиотекарката и Дон Руйчо слушаха още няколко секунди отдалечаващия се грохот, след което последният с уверена стъпка се отправи към вратата, препъна се омаломощен в коридора и въпреки преднината след два километра успя да догони своя приятел. После на екрана се появи едър космат мъж по къси панталони, който заговори вежливо:

— Обадете се на посочения телефон, който е 0887 937 386, за да предположите какво съм скрил в левия си крачол!

— Реклами! — въздъхна тежко Полу-Обувка. Мъхеста Брада се обърна към него и каза тихо:

— Задачата, която си си поставил, да представиш това антисоциално поведение за някакъв вид протест, ми изглежда трудна.

— Не разбирам накъде биеш? — повиши глас Полу-Обувка. — Проклинаш цялото пътуване и цяла Дупница, проклинаш Маншон затова, че е слабохарактерен, дори към Къдрава Заря изпитваш неприязън. И ако имаше възможност, би ни зарязал като нищо.

Мъхеста Брада през цялото време се смееше тихо и все едно, че говореше с някой. Полу-Обувка го гледа известно време, после се приведе към него, почука го по рамото и му направи знак да се приведе. Когато Мъхеста Брада опря глава в масата, Полу-Обувка каза шепнешком: