Маргарет Вайс - Дракони на зимната нощ

— С кого пътувахте? Къде ходехте?

— Със Стърм Брайтблейд, който мечтаеше да стане рицар, с кендера, Танис и Флинт, преди да се пенсионира като ковач. Но пътищата станаха толкова опасни, че той се отказа да ходи надалеч. Освен това вече бяхме научили каквото можахме един от друг, започнахме да си омръзваме и Танис предложи да се разделим.

— Значи още тогава той е бил ваш водач? — Тя се обърна към миналото, за да си го припомни — без брада и без бръчките на отговорността и умората. Но принадлежността му към двете раси го измъчваше и не му даваше покой още по онова време.

Едва сега, след като поживя в света на хората, започваше да вниква в душевния му хаос.

— Да, той притежава необходимите качества на лидер — бърза мисъл, интелигентност, интуиция. Но и повечето от нас също ги имат — кой повече, кой по-малко. Стърм е благородник, неговото родословие може да се проследи до много древни времена.

— Защо се подчинява на един полуелф? Ами Ривъруайнд? Той изобщо не вярва на нечовеците и има съвсем малко доверие на хората. Но двамата със Златна Луна ще следват Танис до Бездната и обратно. Защо?

— И аз се чудя — започна Лорана — и мисля…

Но Райстлин я прекъсна, сякаш не я чу, и сам си отговори на въпросите:

— Танис се вслушва в чувствата си — не ги потиска като рицаря и не ги крие, както прави варваринът. Той осъзнава, че лидерът понякога трябва да мисли със сърцето, а не с главата си. Запомни го!

Лорана долови в речта на магьосника нотка на превъзходство, която я подразни.

— Забелязвам, че не споменаваш себе си. Щом си толкова интелигентен и могъщ, колкото казваш, защо самият ти го следваш?

Странните очи на Райстлин потъмняха, но замълча, защото Карамон му донесе гореща вода за чая. Воинът изгледа Лорана и лицето му помръкна, както всеки път, когато виждаше брат си в подобно състояние.

Райстлин извади една кесия и пусна няколко зелени листа във водата. Стаята се изпълни с остра лютива миризма.

— Аз не го следвам. — Младият магьосник вдигна очи към Лорана. — Приеми го така — двамата с него вървим в една и съща посока.

— Соламнийските рицари не са добре дошли в нашия град — обърна се към Стърм Господарят на града, след което огледа с мрачен поглед малката групичка. — Същото важи за елфите, кендерите, джуджетата и тези, които пътуват с тях. Освен това ми докладваха, че с вас има и магьосник с червена роба. Всички сте добре въоръжени и оръжията се озовават в ръцете ви твърде бързо. Очевидно сте опитни воини.

— Без съмнение са наемници, милорд — обади се полицейският началник.

— Не сме наемници — възпротиви се Стърм и застана гордо пред скамейката. — Идваме от северните равнини на Абанасиния. В Пакс Таркас освободихме осемстотин човека — мъже, жени и деца — от робството на господаря Верминаард. Тъй като се бояхме от отмъщението на драконянските армии, скрихме хората на сигурно място в една планинска долина и тръгнахме на юг, надявайки се да намерим корабите на легендарния Тарсис. Ако знаехме, че пристанището е пресъхнало, изобщо нямаше да идваме тук.

Господарят се намръщи.

— Не е възможно да идвате от север. Никой не може да премине през планинското царство на джуджетата в Торбардин.

— Ако познавахте нравите на соламнийските рицари, щяхте да знаете, че ние по-скоро ще предпочетем да умрем, отколкото да излъжем — дори враговете си — с достойнство каза Стърм. — Влязохме в кралството на джуджетата и получихме позволение да преминем през него, защото им занесохме Чука на Карас.

Господарят се размърда на стола си и погледна към застаналия зад него драконянин.

— Поназнайвам нещо за рицарите — отвърна неохотно накрая. — Затова ще повярвам на историята ви, макар да ми звучи по-скоро като приказка за деца, отколкото…

В този момент вратите се разтвориха и в залата влязоха двама стражи, които влачеха някаква жена. Те разбутаха спътниците и я пуснаха на пода. Беше облечена в тежка наметка с качулка и поли, които стигаха до земята. Няколко минути тя остана да лежи на пода и едва тогава понечи да се изправи, но явно това й струваше неимоверни усилия. Никой не пожела да й помогне. Господарят се загледа в нея с мрачно изражение, а драконянинът се беше надвесил отгоре й и я наблюдаваше с интерес.

Лицето на Стърм излъчваше едновременно ужас и отвращение заради сцената, която се разиграваше пред очите му. Погледна полуелфа, видя, че поклати отрицателно глава, но видът на жената, която отчаяно се опитваше да се изправи, му дойде твърде много. Той пристъпи към нея, но някакъв страж му препречи пътя.