Маргарет Вайс - Дракони на зимната нощ

— Но… онова, което спомена, че някои от нас няма да се видят повече… — Лорана го погледна с тревога и копнеж. — Сигурно си видял нещо! Какво… кажи ми! Нещо за Танис ли? Райстлин се поколеба.

— Не знам. Нямам представа защо го казах. Просто… за миг почувствах… — Той замълча, очевидно се опитваше да си припомни нещо, но след това се отказа и сви рамене.

— Какво почувства? — не го остави на мира Лорана.

— Нищо. Както би казал рицарят, притежавам свръхразвито въображение. Значи Танис ти е разказал за майка ми? — неочаквано попита той. На Лорана не й хареса смяната на темата, но тъй като се надяваше да разбере нещо повече, кимна любезно.

— Каза, че имала ясновидска дарба. Виждала образи, които след това са ставали реалност.

— Вярно е — усмихна се горчиво Райстлин. — Но това не й донесе особена полза. Първият й съпруг бил красив воин от севера. Но само след няколко месеца страстта утихнала и двамата се почувствали нещастни. Майка ми имала крехко здраве и изпадала в състояния на транс, които продължавали с часове. Били бедни и живеели с онова, което мъжът й изкарвал с меча. Той бил благородник, но никога не й разказал за семейството си. Съмнявам се, че й е казал и истинското си име. — Райстлин смръщи вежди. — Но съм сигурен, че Китиара го знае и затова тръгна на север — да търси семейството му.

— Китиара… — Името прониза Лорана като болен зъб, но тъй като много искаше да разбере повече за жената, която Танис обича, продължи да разпитва. — Значи този благородник е неин баща?

Райстлин я изгледа замислено.

— Да. Тя е заварената ми сестра. По-голяма е от нас двамата с около осем години. Според мен прилича изцяло на баща си — красива, решителна, избухлива, войнствена, силна и безстрашна.

Той я е научил на единственото, което умеел — да се сражава.

След време започнал да предприема все по-дълги и по-дълги пътешествия, докато един ден просто не се върнал. Майка ми убедила Висшите Търсачи да го обявят за починал и се омъжила ла за нашия баща — простоват човечец, дървосекач. Ясновидската дарба й изневерила за пореден път.

— Защо? — попита внимателно Лорана, удивена от словоохотливостта на магьосника, без да подозира, че от нейното присъствие той получава повече, отколкото дава, дори само като наблюдава загрижения израз на прекрасното й лице.

— Най-вече защото е родила нас двамата. — Той получи нов пристъп на кашлица, млъкна и махна на брат си. — Карамон! Време е за питието ми. Или си ме забравил заради компаньонката си?

Карамон замлъкна насред смеха.

— Не, Райст. — Воинът побърза да вземе чайника от огнището.

Райстлин се обърна към Лорана, която притеснена наблюдаваше сцената, и продължи, сякаш нищо не се беше случило.

— Майка ни така и не успяла да се възстанови след раждането.

Акушерката ме помислила за мъртъв и сигурно наистина съм щял да умра, ако не е била Китиара. Самата тя казва, че е спечелила първата си битка срещу смъртта и наградата съм бил аз. Тя ни отгледа. Майка ни нямаше сили да се грижи за нас, а баща ни работеше денем и нощем, за да ни осигури някаква прехрана. Той загина по време на злополука, когато с Карамон бяхме още малки. Същия ден майка ми изпадна в транс… от който така и не излезе. Умря от глад.

— Ужасно! — потръпна Лорана.

Райстлин замълча и се загледа в сивото зимно небе. След това изкриви устни.

— Тогава научих един изключително ценен урок — трябва винаги да контролираш силата си. Никога не я оставяй тя да те контролира.

Лорана си помисли, че сега е моментът да го попита за онова, което толкова силно искаше да узнае. Тя така и не разбра, че е попаднала в един изкусно планиран капан. Защото Райстлин се забавляваше да разкрива тайните на човешките души, които някога можеха да му бъдат от полза. Все пак любовта и любопитството надделяха.

— И какво стана после с Кит… Китиара? — заекна тя в стремежа си да не се издаде и се изчерви от неудобство. Магьосникът наблюдаваше с интерес вътрешната й борба, но продължи спокойно да отговаряха въпросите й.

— Китиара напусна дома ни на петнайсет години и започна да си изкарва прехраната като воин. Беше много добра с меча — Карамон ми го е казвал — и затова лесно си намери работа като наемник. Е, от време на време се връщаше да види как я караме. След като пораснахме и се научихме да се бием, започна да ни взима със себе си. Тогава с Карамон се научихме да се сражаваме заедно — аз използвах магията, а брат ми меча. После тя се запозна с Танис… — погледът на Райстлин проблесна при неудобството на Лорана — и много често пътувахме заедно.