Маргарет Вайс - Дракони на пролетната зора

— Млъкни! — изрева Карамон, навъси се и се обърна към драконяните: — Райстлин и аз точно водехме тези затворници при нашата Господарка, когато ни нападнаха. Те са ценни роби, особено момичето. А кендерът е опитен крадец, не искаме да ги изгубим. Ще им вземем добри пари на пазара в Санктион. Щом Кралицата на Мрака я няма, вече всеки се оправя самостоятелно, нали?

Карамон сръга един от драконяните в ребрата. Създанието изръмжа в знак на съгласие и черните му очи похотливо се спряха на Тика.

— Крадец? — извика Тас възмутено и пискливият му глас оттекна в коридора. — Аз съм… — Той внезапно млъкна, когато припадналата Тика го смушка в ребрата.

— Аз ще помогна на момичето — продължи Карамон, впил поглед в похотливия драконянин. — Ти наглеждай кендера, а ти помогни на магьосника, отслабнал е заради магията. Като се поклони е уважение пред Райстлин, драконянинът му помогна да се изправи.

— Вие двамата! — нареди Карамон на останалите войници. — Вървете пред нас и се погрижете да нямаме проблеми с излизането от града. Може да дойдете с нас и до Санктион. Тика разтърси глава и се престори, че току-що идва в съзнание.

Драконяните закимаха в знак на съгласие, единят сграбчи Тас за яката и го повлече към вратата.

— Ей, ами нещата ми! — изхленчи кендерът и се задърпа.

— Мърдай! — изрева Карамон.

— Добре де! — въздъхна Тас и очите му е копнеж се спряха на безценните му вещи, които лежаха разпиляни на окървавения под. — Това сигурно не е краят на приключенията ми. В края на краищата, празните джобове побират повече, както обичаше да казва майка ми.

Препъвайки се след двамата драконяни, той погледна към звездното небе.

— Съжалявам, Флинт. Ще трябва да ме почакаш още малко.

Когато Танис влезе в преддверието, промяната беше толкова изненадваща, че за известно време не можеше да я възприеме. Преди миг се бореше да се закрепи прав сред тълпата, а сега стоеше в хладно тъмно помещение, подобно на онова, в което заедно с Китиара и армията й бяха чакали преди да влязат в Залата за аудиенции.

Огледа се бързо и видя, че е сам. Макар инстинктът му да го подтикваше да се махне възможно най-бързо и да продължи трескавото си търсене, той си наложи да спре, да си поеме дъх и да изтрие кръвта, която слепяше окото му. Опита се да си спомни какво беше видял при влизането си в Храма. Преддверията, подредени в кръг около главната зала, бяха свързани с предната му част със серия лъкатушещи коридори. Някога, много отдавна, тези коридори сигурно са били проектирани в някакъв логичен ред. Но деформацията на Храма ги беше превърнала в объркан лабиринт. Някои от тях свършваха рязко, тъкмо когато очакваш да продължат, докато онези, които очевидно не водеха никъде, продължаваха до безкрайност.

Земята се люлееше под краката му, а от тавана се сипеше прах. Една картина падна от стената с трясък. Танис нямаше представа къде може да е Лорана. Само видя, че влиза тук. Знаеше, че е била затворница в Храма, но под земята, и се зачуди дали е успяла да огледа обстановката, когато са я довели и има ли представа как да се измъкне. Тогава осъзна, че самият той имаше смътна идея къде се намира. Намери една още горяща факла, грабна я и освети помещението. Една закрита с гоблен врата рязко се отвори и увисна на счупената си панта. Той надникна през нея и видя, че води към слабо осветен коридор.

Танис затаи дъх. Сега вече знаеше как да я намери. В коридора имаше течение — свеж лъх, изпълнен с аромат на пролет, хладен от благословения покой на нощта докосна лицето му. Лорана сигурно го е усетила и е предположила, че оттук се излиза навън. Той хукна по коридора без да обръща внимание на болката в главата си, насилвайки уморените си мускули да се подчиняват на командите му.

Група драконяни внезапно се появи пред него, излизайки от друго помещение. Танис си спомни, че още е облечен с униформа и ги спря.

— Елфата! — изкрещя той. — Не бива да избяга. Виждали ли сте я?

Доколкото разбра от ръмженето им, очевидно не бяха. Нито следващата група, с която се сблъска. Но двама драконяни, които бродеха по коридорите в търсене на плячка, казаха, че са я видели и посочиха коридора по който вървеше Танис. Духът му се повдигна.

Битката в залата вече завършила. Оцелелите Господари бяха успели да се измъкнат и сега се намираха сред войските си, разположени извън стените на Храма. Някои продължаваха да се бият. Други отстъпиха, за да видят кой ще победи. Два въпроса вълнуваха всички. Първият, ще останат ли драконите тук или ще изчезнат със своята Кралица, както след Втората Драконова Война? И вторият, ако останат, кой ще бъде техен властелин?