Алберто Васкес-Фигероа - Игуаната

После хвана греблата и пак се изправи срещу морето, което вече не беше безкрайно.

Дълги, кротки и лениви, вълните се разбиваха без ярост и сила в необятния плаж; вълни, лишени от борчески дух, но способни поради размерите си и сблъсъка между теченията, да потопят кораб и Оберлус разбра това едва когато беше вече много близо до брега.

— Дръж руля! — заповяда й той. — Старай се вълните да идват винаги откъм кърмата, защото ако ни подхванат отстрани, ще ни обърнат, а теченията тук са много коварни… — той плю на охлузените си ръце, готов за последно и окончателно усилие. — Хайде, давай! — викна. — Ако правиш това, което ти казвам, скоро ще бъдем на сушата…

Оберлус загреба упорито, като изтласкваше китоловната лодка все по-бързо, придавайки й необходимата скорост, за да може първата вълна да я поеме на гребена си и да я прехвърли още по-бързо напред, на следващата, а между двете той не преставаше нито за миг да гребе, докато Ниня Кармен стискаше здраво лоста на руля и така море и човек, обединили усилията си, изкараха лодката до началото на пясъка.

В момента, в който тя щеше да се забие в него, Игуаната Оберлус скочи ловко във водата, хвана дългото въже, вързано за носа й, и изтича към брега, газейки до колене, като дишаше, тежко и пъхтеше, защото мокрото въже разкъсваше тялото му.

После той дръпна със сила — сила, зараждаща се в самите му вътрешности и като се възползва накрая от тласъка на нова вълна, Оберлус изтегли на сухо тежката и вече разбита китоловна лодка.

Едва тогава той се отпусна на пясъка, изнурен и изтощен, но щастлив от победата си.

Затвори за миг очи, пое си дъх в очакване сърцето му да се успокои и когато вдигна отново лице, видя съвсем близо до себе си Ниня Кармен, която се целеше в него с тежък и вече зареден пистолет.

Той я наблюдава няколко мига, преди да я попита, запазвайки, разбира се, спокойствие.

— Нима ще ме убиеш сега? Сега, когато пристигнахме и ти си спасена?

Тя кимна леко с глава:

— Сега е моментът да те убия… — каза. — Когато пристигнахме и аз съм спасена… — настъпи кратка пауза. — Но преди това искам да ми кажеш нещо… Момче ли беше или момиче?

Игуаната Оберлус сви рамене:

— Не знам… — отговори той и не излъга. — Погледнах само лицето му.

Отекна изстрел и той падна по гръб, с гърди простреляни от тежък куршум.

Кармен де Ибара — тя вече никога и за никого нямаше да бъде Ниня Кармен, нито дори Кармен де Ибара — се върна до лодката, взе чувала със скъпоценностите и едно буренце с вода и се отдалечи по плажа все на Север. Без да се обърне нито веднъж.

Повален на земята, с ръце, зарити в пясъка, за да не изкрещи от болка, Игуаната Оберлус дълго я наблюдава, докато нощта падаше и последните морски птици се завръщаха кротко по гнездата си.

Игуаната Оберлус не умря на онзи плаж. Тежко ранен, заловен от властите на град Пайта в Перу, той бе съден за убийството на един непознат на скалите на остров Худ; убийството, на което бяха станали свидетели осемдесет английски моряци, но никой от тях не се яви да свидетелства по делото.

Освен това заподозрян в безброй издевателства, които обаче не можеха да бъдат доказани, той бе задържан със заповед и хвърлен в затвора, в очакване да се появи единственото лице, способно да свидетелства против него: Кармен де Ибара.

Забравен от правосъдието на хората, срещу които се бе борил винаги, Игуаната Оберлус, изчадието, геният на злото, несломимият дух, живя дълго в тази дупка, без никой да види повече лицето му, докато умря от старост, тридесет и две години по-късно.

Лансароте, януари 1982 г.

© 1996 Алберто Васкес-Фигероа

© Пенка Еремиева, превод от испански

© Емилия Папазова, превод от испански

Alberto Vázquez-Figueroa

La iguana, 1996

Сканиране, разпознаване и редакция: sljapata, 2008

Публикация

Алберто Фигероа. Игуаната

Роман

Издателска къща „Андина“, Варна

Превод от испански: Пенка Еремиева, Емилия Папазова

Библиотечно оформление: Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8334]

Последна редакция: 2008-06-28 21:38:37