Алберто Васкес-Фигероа - Игуаната

Той отиде до кърмата, развърза края на веригата, с която бяха оковани пленниците, освободи Пинто Соуса и пред очите на безпомощната жена и безразличието на другите, го хвана за раменете и го пусна във водата.

Съвсем бавно — можеше да се каже, че този мързелив океан вършеше всичко съвсем бавно — тялото на португалеца започна да потъва в прозрачните води, за да изчезне накрая, погълнато от синята безкрайност; всичко това приличаше повече на идиличен сън, отколкото на действителна смърт.

Игуаната Оберлус го наблюдаваше как се скрива от погледа, а после седна на мястото на пьртвия и хвана свободното гребло:

— Поеми руля… — заповяда той на Ниня Кармен — И запомни: на Изток! Все на Изток! Ако се отклониш и с един градус само, ще те лиша от вода… Трябва да се измъкнем от тази мъртва зона без вятър и без риба… — той започна ентусиазирано да гребе. — Ако продължаваме да се движим така, за два дена ще изминем половината път…

Тя изхлипа с пресипнал глас.

— Половината път! Милостиви Боже!

Глупавият Кнут, изтощен, загуби и малкото разсъдък, който му оставаше след четвъртата седмица от прехода, когато храната вече съвсем недостигаше и бе станало ясно, че в онова изключително дълбоко и спокойно море рибите не се изкачват до повърхността, колкото и да се опитваха да ги привлекат с всевъзможните видове стръв, с каквито разполагаха на борда.

Изведнъж, една сутрин, норвежецьт започна да пее, въпреки че устните му бяха напукани от жаждата и, изглежда, песента му се стори много забавна, защото от време на време избухваше в гръмогласен смях и размахваше превзето ръце.

Накрая запрати греблото във водата и макар че Оберлус го удари жестоко, той пак го хвърли, когато му го върнаха в ръцете.

Взеха му греблото и му дадоха да пийне глътка вода, в очакване да дойде на себе си и да си възвърне разсъдъка, но той продължи да извива своята неразбираема песен, без да спре нито за миг през целия ден и през следващата нощ. На разсъмване Оберлус извади един от пистолетите си от чувала, в който ги държеше, за да ги предпази от влагата, и се прицели в главата му, поставяйки ултимативно пръст на устните си, за да го накара да млъкне.

Но нещастният глупак продължи да пее. Оберлус открито насочи оръжието към него. Другият го видя, но остана безразличен и даже избухна в смях, развеселен без съмнение от неприличната песен, като продължи да я тананика, сякаш се намираше — и в действителност той наистина се намираше — в друг свят.

— Не го убивай — застъпи се Ниня Кармен за него — не виждаш ли, че полудя?

— Това, което виждам, е, че всички ни ще подлуди… Ако не искаш да го убия, накарай го да млъкне.

Кармеи де Ибара се приближи до норвежеца и започна да го гали по главата, сякаш беше дете:

— Стига толкова… — прошепна тя. — Успокой се… Вече се посмяхме на песните ти… Спри, моля те! Не разбираш ли, че ще те убие? — изхлипа тя безпомощно. — Боже Господи! Дори не чува, а и да ме чуваше, не би ме разбрал… Млъкни, Кнут, моля те! Млъкни!

Тя сложи ръка на устата му, а глупавият норвежец Кнут за захапа с такава сила, сякаш искаше да я откъсне цялата.

Ниня Кармен зави от болка, но другият продължи да стиска, докато проехтя изстрел, който му отнесе главата и го повали по гръб.

Изпръскана с кръв и мозък, оглушала от гърмежа, отекнал близо до ушите и, Ниня Кармен изпадна в истерия при вида на размазаното от куршума лице и стискайки силно разкъсаната си, кървяща ръка, се свлече съкрушено на дъното на лодката. Тя зарида, загубила напълно способността си за съпротива.

Игуаната Оберлус хвърли във водата трупа на норвежеца, зареди отново оръжието, прибра го грижливо и грабвайки веслата, принадлежали на мъртвите, започна да гребе съвсем бавно, с провлаченото, монотонно и постоянно темпо, което бе наложил от първия момент.

Португалецът Ферейра, просъствал на разигралата се сцена с безразличитео на сомнамбул, се сви на пейката си, сякаш случилото се изобщо не го засягаше и изведнъж заспа.

Без да спира да гребе, Оберлус ритна леко Ниня Кармен и и заповяда:

— На Изток! Дръж курс на Изток!

— Върви по дяволите! — бе отговорът. — Това е единственият път за теб! Върви по дяволите! Върни се там, откъдето си дошъл, проклето дяволско изчадие!

Ритникът бе толкова силен, че едва не й пи ребрата и я накара да изстене от болка.

— Посока Изток! — повтори той с дрезгав глас. — Ако не ставаш за това и тебе ще хвърля в морето… Нямам намерение да деля храната и водата си с ненужни хора… На Изток…