Алберто Васкес-Фигероа - Игуаната

Бяха си отишли.

Смаян седна на скалата си, размишлявайки върху изненадващия факт, че враговете му се бяха отказали така лесно от залавянето му, при положение че тези мъже очевидно бяха дошли тук твърдо решени да го хванат.

Защо толкова бързаха да си тръгнат, когато борбата едва бе започнала?

Необходими му бяха цели два часа размишления, през които постара да се постави на мястото на преследвачите, търсещи начин да принудят един човек, криещ се на острова, да се покаже, за да си спомни думите, които самият той си повтаряше, докато търсеше португалеца Гамбоа; а за това му бяха нужни почти десет дни.

„Ако имах едно хубаво куче, щях да го накарам да излезе от дупката си…“

— Кучета!

Оберлус се изплаши.

Кръгът се затваряше и беше глупаво да се надява, че може да остане скрит завинаги.

Бе дошло време да се размърда и той се размърда.

Изчака отлива и в момента на най-ниската му точка нагази във водата, навлизайки пет метра навътре и точно на мястото, където преди повече от година бе потопил кораба „Мария-Александра“, намери бързоходната лодка за лов на китове.

Изкара навън един по един тежките камъни и когато тя изплава на повърхността, той изгреба с кофа водата.

Все още наводнена я издърпа на сушата с помощта на новия прилив, а после я доизпразни.

Някои от дъските й се бяха издули и разковали и водата проникваше през процепите, но той успя да ги пооправи, доплава с гребане до залива и изтегли лодката на пясъка.

Тогава доведе пленниците, които я обърнаха и водата се оттече напълно, след което ги изпрати за дърва и съчки, за да накладат голям огън.

Напълни най-обемистия от казаните си с червени водорасли, риба, миди и дори костилки и листа от кактуси, оставяйки странната и воняща смес да ври часове, докато той старателно се зае с дозаковаването на дъските и с калафатенето на свръзките им, използвайки за тази цел дълги ивици плат от красивата и блестяща рокля на Ниня Кармен.

А тя, наблюдавайки го как припряно работи, обхванат сякаш от особена треска, го запита:

— Какво става? Защо ти е тази лодка?

— За да се махнем оттук… — отговори той, без да я погледне.

— Къде?

— На континента.

— На континента? — повтори тя удивена, мърморейки под носа си и когато, изглежда, възвърна способността си да разсъждава, попита с пренебрежение. — Нима имаш представа на какво разстояние се намира континентът?

— На седемстотин мили.

— И смяташ да изминеш седемстотин мили с това…

— Нямам друг изход…

— Но в този район теченията са винаги в обратна посока… И никога няма вятър…

— Зная… Това е районът на големите безветрия… Но вятърът не би ми послужил много, тъй като нямам платна.

— Как мислиш да стигнеш тогава?

— Чрез гребане.

Изумена, Ниня Кармен, приседна на един камък, сякаш не можеше да се държи на краката си след онова, което току-що бе чула. Удивлението й нарастваше, макар да считаше, че огромната й способност да се изненадва, бе вече изчерпана. Накрая тя измърмори по-скоро на себе си, отколкото на Оберлус:

— Ще гребеш седемстотин мили на една осемметрова лодка и то срещу течението… Ти си луд!

Игуаната спря отново работата си посочи с жест мъжете, които търсеха дърва наоколо.

— Те ще гребат — заяви той. — И те уверявам, че на всяка цена ще ни закарат до континента…

— Ще ни закарат? — повтори тя разтревожена. — Не разчитай на мен… Не мисля да се качвам на тази лодка и да предприемам абсурдни авантюри в открито море…

Оберлус я погледна със студен и безчувствен поглед, лишен от всяка човещина.

— Както скоро ще разбереш… — поде той, — мисля да не оставям никого тук, да не разкаже на онези, които ще се върнат, че пътувам беззащитен с една лодка и те да тръгнат да ме преследват. — Той замлъкна. — Така че избирай: или ще ме придружиш, или започвай молитвата си, защото преди да тръгнем, мисля да ти тегля куршума. Тя също го погледна и заключи, съгласявайки се убедена:

— Знам, че би го направил. Ще ме изнасилиш за последен път; ще ми теглиш после куршума и ще се измъкнеш най-подло…

— Ти го каза… — наблегна Оберлус. — Така че решавай бързо и ако имаш желание да дойдеш, започни да събираш игуани, костенурки, гълъби, яйца и всичко друго, което става за ядене… — Той посочи Кнут. — Нека онзи глупак ти помогне да изпразните буретата с ром от пещерата и ги напълни с вода… Използвай и последната капка, която намериш, защото преходът ще бъде дълъг, а все още не е сезонът на дъждовете…