Алберто Васкес-Фигероа - Игуаната

Разчиташе на меката лунна светлина, за да намери острова, но за зла участ големи черни облаци от изток скриха неочаквано луната, което го принуди да свие платната в полунощ и да изчака до разсъмване на разстояние от скалата, страхувайки се да не се блъсне в нея.

Утрото го изненада на около шест мили от брега и въпреки че той се отправи с пълна пара направо към залива, излагайки кораба на вятъра, Оберлус, вече нащрек, го беше видял и събра пленниците си, за да ги затвори отново в пещерата под надвисналия морски бряг.

В продължение на пет дена хората на Аристидес Риверо претърсваха острова педя по педя, откривайки, че част от кладенците бяха възстановени и че тук-там се виждат пресни следи, говорещи за човешко присъствие, което ги накара да се убедят, че в действителност се крие не само един човек, а няколко — може би и жена в това число.

Трима доброволци се спуснаха с въжета по стената на стръмния бряг, а Оберлус видя сенките им и чу гласовете им през малките пролуки на гнездата, изчислявайки, че един от тях трябва да е минал на по-малко от шест метра от входа на пещерата.

Затваряха му пътя и той знаеше това.

Откриването му беше вече само въпрос на време и за него нямаше друг изход, освен да се остави да умре от глад, затворен вътре като заек, уловен от порове.

Врата за бягство не съществуваше, а на тях им стигаше само да седнат на върха и да чакат.

Реши, че е настъпил моментът да им обяви война и през тази нощ той върза ръцете и на Ниня Кармен, запуши устата на четиримата, нарами оръжието и тежкия харпун за лов на китове и изпълзя тихо до върха.

Видя огъня на плажа на залива и светлините на гемията. Изчака, заслушан в мрака, но долови само тревожния крясък на птиците и воя на самотния вълк, който чакаше смъртта на десетина метра от него.

Започна да се промъква предпазливо като познавач на всяка пътека, скала и храст на острова, способен да се предвижва и слепешком, безшумно, дори без да събуди птиците, дремещи в гнездата си.

Тук беше неговото царство; бе го обхождал хиляди пъти, а понякога в нощи като тази бе изпълзявал по същия начин, за да дебне пленниците си, да провери дали са на местата си и не се ли опитват да се разбунтуват срещу него.

Стигна до плажа близо след час и се спря под прикритието на сенките. Огледа съвсем спокойно спящите мъже, сгушени около огъня, включително и дежурния, въоръжен с тежка еднокалибрена пушка.

След като се увери, без да бърза, че всичките му врагове са пред очите му и никои няма да го изненада неочаквано, той вдигна спокойно харпуна, прицели се внимателно, изопна ръка и изпрати оръжието без характерния за случая вик.

Часовоят падна по гръб и изстена, пронизан открай докрай, а спящите изведнъж скочиха.

Отекнаха два изстрела, родени от нощта, и единият от мъжете се строполи, улучен в главата, докато друг се държеше с ръце за корема, превивайки се и виейки от болка.

Чуха се само бързите стъпки на нечии боси крака, които изчезнаха в нощта, и после — нищо.

На следващия ден хората на Аристидес Риверо очакваха нащрек нова атака и претърсиха още веднъж острова, но този път освирепели и жадни за мъст.

Всичко бе напразно. Всичко бе както винаги напразно и вече бе станало ясно, че няма начин да се открие дяволската бърлога па звяра.

— Кучета! — взе да вие накрая Риверо, извън себе си от гняв. — Как не ми дойде наум по-рано? Нужни са ни кучета…!

— И ти самият не вярваше в тази история… — натякна му помощник-капитанът. — Но сега вече виждаш, че е истина… Този тип съществува и умее да се крие.

— В Катман имаше кучета… — напомни му Риверо. — Ще отида да взема няколко и след два дни се връщам.

Той поиска да остави петима от хората си да пазят острова, но те отказаха. Никой не желаеше да се излага на риска от ново нападение в мрака за петдесет златни монети, а и глупаво беше да се продължава търсенето, оказало се тъй безрезултатно досега.

— Няма къде да отиде… — бе доводът, възприет от всички. — Като се върнем с кучетата, ще го изкараме от дупката му… Щом е чакал толкова, ще почака още три дни.

Тази нощ, когато Оберлус изпълзя на върха на скалата, готов да вземе нови жертви, остана изненадан от изчезването на кораба и още по-предпазливо от всякога, обходи острова със страх от капан или засада, но не откри никакви следи от човешко присъствие.

На разсъмване претърси с помощта на далекогледа си всяко кътче, скала, храст или пътечка и се увери, че на хоризонта също не се вижда никакво платно.