• Пожаловаться

Валентин Иванов: Да си умреш лейтенант

Здесь есть возможность читать онлайн «Валентин Иванов: Да си умреш лейтенант» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Да си умреш лейтенант: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Да си умреш лейтенант»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Валентин Иванов: другие книги автора


Кто написал Да си умреш лейтенант? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Да си умреш лейтенант — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Да си умреш лейтенант», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ще вляза, ще вляза, само да си почина малко от пътя, само да ми се стегнат колената и да ме отпусне оня паяк, дето всеки от нас го носи в гърдите си, отляво. Сядам направо на стълбите и за ужас на многострадалната женица се отпускам до стената. Тя тихо изписква — двама покойници за един ден…

— Спокойно, нищо ми няма, малко съм уморен.



От сладката забрава на целувката със Самотата го изтръгна злобното ръмжене на бойната сигнализация, накара го да се втурне към съседната каюта.

— Нагоре, нагоре, към огневите секции! По-бързо нагоре! — Лейтанантът не без успех се стремеше да надвика рева на сирените, които набиваха в главите на всички: тревога, тревога, тревога! Не беше толкова добра и благосклонна съдбата към хората, че да им остави правото на последно решение, не — изборът както винаги принадлежеше на нея, чиято невидима ръка беше готова да отклони пътепоказалеца в угодна на нея посока без да се съобразява с дребните желания и слабостта на обърканите човечета.

Старите войници знаеха и можеха много, до сега той не беше имал толкова опитен, макар и неотработен екипаж. Обаче колко време можеше да издържи и на какво изобщо можеше да се надява с този почти невъоръжен кораб срещу флотата на Самотните — те бяха събрали в мощен юмрук всичко, с което разполагаха в сектора и се готвеха с последен удар да размажат останките от Земните космически сили. Докато броеше целите на екрана на локатора лейтенантът се наруга, че не събра най-напред запасните боекомплекти и останалото гориво в два-три кораба, както беше замислил, а отложи тази работа за следобяд и се остави да бъде изненадан. Сега поне щеше да има шанса да избяга, а така противникът му налагаше своите условия.

Самотните не бързаха, бяха сигурни в победата си, дори само заради подавляващото си числено превъзходство. През тези няколко подарени минути спокойствие, добре разбираше, че атаката ще бъде скоротечна, че всяка секунда щеше да включва в себе си десетки действия извършени от различни хора, но от всеки от тях в равна степен щеше да зависи изхода на сражението. „Херкулес“ имаше само едно предимство — на борда имаше енергия и боеприпаси за двадесеттина залпа, обаче Самотниците не бяха в течение на този факт и лейтенантът щеше да се възползвува максимално от тяхното наведдение.

— Слушай заповед! Никаква стрелба, докато не дойдат на две единици! Целите да се отразяват само от огневите постове, в чийто фронтален сектор се намират.

С блъфове трудно се воюва, реши лейтенантът половин час по-късно, когато първият вражески кораб създаде абордажен тунел и през него в „Херкулес“ започнаха да се изсипват Самотници, като мравки, които са успели да се промъкнат в кутия за хляб. Нямаше смисъл да стои повече в рубката — разкопча колана и каза в мегафона:

— Слушай заповед! Изтегляйте се към трета рампа, в района на коридор „А“ има абордажен тунел. Опитайте се да влезете в техния кораб! Край.

В коридора пред лейтенанта стоеше самотник с по един бластер във всяка ръка. Три лъча се преплетоха върху гърдите на земния офицер.



Кръстосвам ръце на гърдите си и поглеждам към дявола с един от по-твърдите си погледи. Той е седнал до мен и както винаги на лицето му грее лъчезарна усмивка, каквато имат само малко от най-добрите актьори и даже звездите в Холивуд.

Чак сега се сещам защо носи униформа — това е като във вица: работата на лейтенанта е да върши работа, а на полковника — да разваля чуждата. А моя партньор се занимава тъкмо с това.

— Ти удържа на думата си, душата на твоето лейтенантче е тук — потупва се той по нагръдния джоб — и аз ще удържа на своята — и ми подава гланциран сборник с научна фантастика. Един бегъл поглед отзад е достатъчен за да видя, че последният ми разказ за лейтананта е вътре, а годината на издаването ее-е… ще настъпи след век и половина.

— Държа да ти кажа — продължава дяволът, че напоследък взе да се повтаряш, поизбледняха твоите герои, взеха да си приличат един на друг, не забелязваш ли?

— Не — отсичам аз. Не е хубаво да го оставям да се развилнее, но пък и не ми се спори следднешния тежък ден. За пръв път през моите четиридесет и осем години се чуствувам стар като египетска пирамида. Човек е млад докато не започнат да умират връстниците му и само най-щастливите си отиват първи.

— Доволен съм, че най-после ме разбра, човече. — Обажда се дяволът. Чел е мислите ми, мръсникът, но това няма да му помогне. От възбуда не се сещам, че е излишно да говоря, викам на глас:

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Да си умреш лейтенант»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Да си умреш лейтенант» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Егоров
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
Отзывы о книге «Да си умреш лейтенант»

Обсуждение, отзывы о книге «Да си умреш лейтенант» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.