• Пожаловаться

Валентин Иванов: Да си умреш лейтенант

Здесь есть возможность читать онлайн «Валентин Иванов: Да си умреш лейтенант» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Да си умреш лейтенант: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Да си умреш лейтенант»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Валентин Иванов: другие книги автора


Кто написал Да си умреш лейтенант? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Да си умреш лейтенант — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Да си умреш лейтенант», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В края на краищата лейтенантът реши, че е чакал достатъчно време, насили се да стане, да изпъчи гърди и да се запъти към каютата, в която се бяха събрали всички преди обяд. Там го чакаше далечната роднина на Самотните — Самотата; той я погледна, усети огъня в очите й опари се от топлината на нейното дихание и без повече съпротива се отпусна в обятията й.



Сека завоите и сменям скоростите така, сякаш след десет минути ми предстои бой с разярени великани, но съм си забравил карабината за слонове и вече усещам как най-бързият от тях диша във врата ми, а дъха му е толкова горещ, че стапя яката на наилоновата ми риза. Чувствувам се почти като моя лейтанант в прегръдките на Самотата и сега вече истински му съчувствувам.

Нощта преваля, на изток небето вече просветва, но тъмнината е впила черните си зъби в очите ми и за нищо на света не иска да ме пусне. Омръзва ми да се съпротивлявам, не ми се чака до следващата отбивка и на първото подходящо място, където банкетът е по-широк и мога да се отпусна на седалката със затворени очи, да оставя нощта с нейните огнедишащи великани и моите лейтенанти с техните Самотници.

Унасям се в тежка дрямка, сививокафява като хартия за опаковки и скучна като съня на слепец по рождение. Когато изцелен от всичко това се събуждам, денят е победил в своята малка война с мрака и слънцето лъчезарно се усмихва отгоре, но не на мен, защото съм сигурен, че моята сърдита и намусена физиономия е в състояние да натъжи дори и него; добре че съм в колата и таванът ме скрива от очите му.

Денят идва и с неприятното ръмжене на глутниците автомобили по двете ленти, и със задушливото зловоние на изгорелия бензин. Единствената следа, останала от красивата нощ е хладният въздух, който ме дарява с бодрост, но не може да поправи отчайващата ми грешка — проспал съм цели три часа, затова ли бързах толкова много. Докато се намествам между два влекача, в главата ми се намества мисълта: смъртта идва заедно с изгрева, смъртта идва заедно с изгрева, смъртта… А аз проспах изгрева.

Педалът на газта глухо се удря в пода, двигателят вие на високи обороти, а каросерията скърца от напрежение и с последната си ламаринка. Същото го правя и аз, но сигурно влагам повече злоба, но сигурно влагам повече злоба, защото утринното небе ми изглежда мораво, а мирните шофьори се превръщат във вражески рицари, възседнали мощни коне. Колите в моята лента една след друга изостават назад, опитвам се да изпреваря и слънцето в неговия бяг по небосвода, но то като че ли усеща жалките ми напъни и още по-лудо запрепусква по своя път.

Близо час и половина си играем на гоненица, когато най-после на банкета изскача заветната табела, а малко по-нататък и самото отклонение, зад което ме чака къса отсечка с много завои — добре си спомням само че първият беше десен, а вторият е остър ляв. Къщите са богати, все на два — три етажа и прехвърчат край прозореца като ранени птици с цвят на добре изпечени червени тухли. Вдигам прахоляка на площеда и под заядливия вой на спирачките спирам до портата.

Съпругата му ме пресреща още на стълбите, съсухрена от мъката, смалена от бедата. Само до преди няколко дни младееше в онази възраст, в която жените се задържат повече от обикновенно, а днес се беше превърнала в разплакана старица. Най-страшни бяха очите й — с прозрачността на прозоречно стъкло, сякаш тя е на смъртен одър, а не мъжът й; когато си преживял заедно с един човек четвърт век и той те напуска, с него си отива нещо повече от четвъртинка от твоето минало, от теб самия.

Преглъщам незададения си въпрос, но тя не може да преглътне отговора — размножен в несметни количества той се стича по страните й, прави ги да блестят като посипани със ситни капчици роса. Не, това не е роса, това са безсилни студени сълзи.

— Не се мъчи дълго. Преди един час. — Тя се задавя, но някак успява да си поеме въздух. — Питаше за тебе.

— Съжалявам, че закъснях. Пътувах цяла нощ и сутринта се наложи да спра за малко. Съжалявам. — В същото време си мисля, че трябва да вляза, но не мога да го направя веднага. Страх ме е — мен, човекът, който във всеки свой разказ убива с едно драсване на перото десетки и стотици хора, сега се боя да постоя при мъртвия си приятел и си измислям оправдания: че искам да го помня само жив, че и моето сърце прескача като отдавна небалансирано колело и какво ли още не.

Ще вляза, ще вляза, само да си почина малко от пътя, само да ми се стегнат колената и да ме отпусне оня паяк, дето всеки от нас го носи в гърдите си, отляво. Сядам направо на стълбите и за ужас на многострадалната женица се отпускам до стената. Тя тихо изписква — двама покойници за един ден…

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Да си умреш лейтенант»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Да си умреш лейтенант» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Егоров
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Валентин Иванов
Отзывы о книге «Да си умреш лейтенант»

Обсуждение, отзывы о книге «Да си умреш лейтенант» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.