Айрис Йохансен - Издирването

— Не, бяха наполовина брат и сестра.

Тя го зяпна шокирана.

— И ти го изпрати в затвора?

— Да.

— Защо, за бога?

— Защото уби Чен Ли.

— Какво?

— Отиде в болничната й стая и прекърши врата й. Наричаше го акт на милосърдие.

— А ти как го наричаше?

— Убийство. Тя беше в ремисия, която можеше да се задържи. — Устните му се свиха. — Не й даде този шанс.

— Той знаеше ли, че е в ремисия?

— Казах му. Не ми повярва. Не желаеше да ми вярва. Беше я загубил и не искаше тя да живее, щом не може да бъде негова.

— Загубил я?

— Обичаше я. Искаше да спи с нея.

Сара ахна.

— Затова се опита да я въвлече в египетската мистика. Тогава подобни връзки между близки родственици са били нещо обичайно. Ухажваше я като любовник и не направи ни една грешна стъпка. Но мисля, че тя се досещаше към края и той почувства отвращението й. Но не можеше да го приеме, затова е решил, че Чен Ли трябва да умре.

— И ти го прати в затвора?

— Ако го бях хванал, преди да избяга в Банкок, щях да го убия. Но вместо това съобщих на властите в Банкок кога и къде могат да открият наркотиците, които внасяше контрабандно в страната. После подкупих съдията на неговото дело да му даде доживотна присъда в един от най-лошите затвори в света. Гейлън ме увери, че дори и хлебарките бягали от това място, след като се огледали. — Усмивката му бе ледена. — Това ме направи много щастлив.

— Руджак е пренасял наркотици?

— Баща му притежаваше търговска къща в Токио. Руджак започна да се възползва от връзките му с малко контрабанда. Тогава Гейлън го срещна и ни запозна. Направихме няколко удара заедно, след което той ме заведе в дома си и ме представи на семейството си и… на Чен Ли.

— Ти също си бил контрабандист?

— Казах ти, че животът ми не е бил безупречен. Бях фалирал и се опитвах да натрупам състояние. Престанах, когато се ожених за Чен Ли. Руджак ме увери, че също спира, но просто сменяше насоките си. Две години по-късно Гейлън дойде при мен и ме информира, че прекарвал наркотици през Азия. Бе много подоходно, но и хиляди пъти по-опасно. Знаех, че Чен Ли би била смазана от новината, затова се опитах да го убедя да престане. Увери ме, че ще го направи веднага след следващия удар.

— Но не го изпълни.

Лоугън поклати глава.

— Печелеше адски много пари и нямаше начин да спре. Затова си затворих очите и просто се опитвах да предпазя Чен Ли. Всичко, което правех по онова време, бе, за да я предпазя. Току-що бях научил, че е болна от рак, и отчаяно търсех лек за нея. Бях толкова млад, не вярвах, че нещо може да ме сломи.

Не, Лоугън не би повярвал, че нещо може да го сломи. А като по-млад трябва да е преследвал своето още по-решително и целеустремено.

— Е, сега вече знаеш що за копеле е Руджак и имаш по-точна представа за него. Защо не се оттеглиш и не ме оставиш да го преследвам сам?

Сара поклати глава.

— Държиш се глупаво — заяви грубо той. — Не си подготвена да се изправиш срещу него. Изучил те е. Знае слабото ти място.

— Кое слабо място?

— Хуманността. Ако си необходима, ще се отзовеш на Помощ. Точно както направи при езерото Апачи.

— А какво да сторя? Да си седя тук ли?

— Толкова лошо ли би било? Няма да е за дълго. Явно се е приготвил и ще предприеме своя ход. Нещата ще се развият бързо.

— Как се е подготвил?

— Смятаме, че е научил за „Додсуърт“. Гейлън внедри един човек в общината и той твърди, че някой е душил около архивите.

— Додсуърт?

— Това е медицинският ми изследователски център в Северна Дакота. Той се занимава с по-грубата работа, в сравнение със Санто Камаро. Веднага щом Басет подреди бележките си, ще замине за там, за да довърши проекта с екипа.

— Така и не ми обясни как Руджак е разбрал за Санто Камаро. Ако е било тайна, как е узнал?

— С пари. Набелязал си е някого и го е подкупил заради информацията.

— Кой?

— Касълтън.

Тя се вцепени от изненада.

— Касълтън? Сигурен ли си?

— Да.

Сара се замисли за срещата им и не можеше да си спомни нищо подозрително у него. Но като се върнеше назад и като познаваше Лоугън, виждаше, че в отношението му имаше нещо необичайно.

— Знаел си го вечерта, когато пристигнахме там.

— Да.

— И го остави да се измъкне?

Помълча, преди да й отговори.

— Не.

След всичко, което бе научила за Лоугън, изобщо не се изненада.

— Защото си се боял, че ще каже на Руджак за Монти и мен и ще развали изненадващото нападение?

— Отчасти. Но така или иначе, щях да го направя. Той предаде хората от центъра. Отговорен бе за смъртта им. Око за око. Помниш ли?