Айрис Йохансен - Издирването

— Значи се радваш да ме видиш — прошепна тя, като клекна до него. — Къде беше снощи, когато се нуждаех от теб?

Но кучето не й бе нужно в действителност. Лоугън бе до нея и я прегръщаше. Може би Монти бе извлякъл същото успокоение от присъствието на Маги.

— Готова ли е закуската? — Лоугън беше затворил телефона и ги наблюдаваше.

— Още не. Но притеснявах Гейлън, затова ме изпрати при теб.

— Изненадан съм. Той не се притеснява лесно. Но се радвам, че си е изяснил приоритетите.

— С кого разговаряше?

— С лейтенант Кармайкъл. Ще изпрати някого да снеме показанията ти следобед.

— Някакви вести за Руджак?

— Не.

Сара и не очакваше да има такива.

— Ами децата? Как са умрели?

— Не ти трябва да знаеш — поклати глава той.

— Трябва.

— Едното е било простреляно. Другите са се удавили. Били са живи, когато са паднали във водата.

— Господи! — Тя потръпна.

— Казах ти, че не ти трябва да знаеш.

— Трябваше. — Затвори очи и се вкопчи в Монти. — Трябва да зная всичко.

— Защо? За да се саморазкъсваш ли? — попита грубо той.

— Защото Руджак не беше реален за мен. Знаех, че е убил онези хора в Колумбия, но не можех действително да го свържа със себе си или с живота си. — Отвори клепачи и се взря в него през сълзи. — Сега го свързвам, Лоугън.

— И това те убива.

— Не, това би означавало, че е победил. Няма да позволя да се случи. Няма да му позволя да ме нарани. — Изправи се. — И няма да позволя да нарани който и да е друг. Никога повече.

Погледът му се съсредоточи върху лицето й.

— Какво означава това?

— Значи, че ще го открия, преди да е убил още някого.

— И после какво?

— Ти ми кажи. Твърдеше, че Руджак е умен. Дори и да бъде заловен, не значи, че ще бъде осъден. А дори и да го осъдят, веднъж вече се е измъквал от затвора. Би могъл да го стори отново, нали?

— Но ще му бъде по-трудно.

— Но е възможно да го направи.

— Да, дявол да го вземе, възможно е. Какво се опитваш да кажеш, Сара?

— Знаеш какво. — Гласът й трепереше от гняв. — Гейлън вярва в принципа „око за око“. Ти също.

— Но не и ти. Не е в природата ти.

— Откъде знаеш? Никога досега не съм била толкова гневна.

— Била си… Когато Мадън ти е отнел Монти. Но не си го убила.

— Монти не е мъртъв. Успях да го спася. Руджак не ми даде шанс да спася онези деца. Убил ги е, а после ме отведе до мястото и остави Монти да ги открие. Разправяше ми колко съжалявал, а ги е напъхал в онази кола и ги е пратил…

— Приемаш го лично, но той се целеше в мен.

— Прав си, че го приемам лично. Не ми пука дали е искал да те нарани чрез мен. Използва мен и онези деца, и Чейвз, и Смит. Усмихваше се и ми разказваше за кучето, което взел от един кучкарник, и аз го харесах. Изигра ме като…

— Шшшт. — Стоеше пред нея, поставил ръце на раменете й. — Плашиш ме до смърт, а избирам неподходящите думи в опита си да споря с теб.

— Как ще спориш с мен? Ще ми кажеш, че трябва просто да забравя…

— Опитвам се да ти кажа, че тази битка е моя, а не твоя. Ще намеря начин да пипна Руджак.

— Но още не си го намерил.

— А ти ще успееш, така ли?

— Да. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Това ми е работата. Откривам хора. Издирвам ги.

— Точно от това се боях. — Пръстите му се стегнаха за кратко върху раменете й и после се отпуснаха. — Няма да успея да те разубедя, нали?

Сара поклати глава.

— Тогава предполагам, че е по-добре да извлека най-доброто от това. — Отстъпи назад. — Ако има нещо добро. Надявам се, че не възнамеряваш да ме изолираш от работата напълно.

— Как бих могла? Необходим си ми.

— Това е слаба… утеха.

— Не възнамерявам да те утешавам. Знаеш всичко за Руджак. Искам и аз да го узная.

— Може ли да го отложим за след закуската?

— Не.

— Добре. — Поведе я към пейката до стената. — Седни и изстреляй въпросите си.

— Защо Руджак е поставил този гребен в колата ми?

— Това ще ти помогне ли да го откриеш?

— Може би. Ще ми помогне да опозная него и вероятните му действия.

Лоугън замълча за момент.

— Искаше да ми покаже, че е убил онези деца и че е можел да убие и теб. Подари гребена и още няколко египетски артефакти на Чен Ли, а сега ги използва като своеобразен подпис, когато извърши убийство.

— Какъв подпис?

— Символичен дар към мъртвите. Египетските владетели са били погребвани със съкровищата си и той иска да почете кончината на Чен Ли с други мъртви. — Устните му се изкривиха. — И в същото време да нарани мен.

— Тогава всичко това е заради Чен Ли? Любовници ли бяха?