Ейджи Йошикава - Тайко

— Нали господарят не е ранен?

— Нищо не би могло да ми се случи във водата.

Нобунага бе жестоко огорчен.

— Утре ще спечеля — обърна се той към Дайсуке. — Утре денят ще ви се види тежък.

Докато говореше, леко повдигаше чело.

— Когато се върнем в крепостта, ще ми позволите ли да ви предложа някои забележки по днешната ваша стратегия? — попита Сами.

Нобунага едва ли го слушаше. Вече бе захвърлил доспехите си и се беше гмурнал в реката да се разхлади.

Красивите черти и хубавата кожа на Нобунага загатваха, че неговите предци са били мъже и жени с твърде привлекателна външност. Щом се обърнеше с лице към някого, той го пронизваше с непоколебимия блясък на очите си. Когато накрая осъзна какво впечатление прави, почна да прикрива този блясък със смях, който оставяше свидетелите озадачени. Не само той, но и неговите дванадесет братя и седем сестри и в изяществото на обноските си, и в хубавата си външност също притежаваха изтънчеността на хора с благородна кръв.

— Може да намерите това за отегчително и да попитате: „Какво? Пак ли?“. Обаче вие трябва да помните своя произход като молитва, която казвате денем и нощем, и дори докато се храните. Родоначалникът на Ода е бил жрец в светилището Цуруги. В далечното минало, един от вашите прадеди бил член на рода Тайра, който се смята за произхождащ от император Каму. Така че помнете — в наследство ви е била предадена кръвта на Императорския дом. Стар съм, но нищо повече от това не мога да ви кажа.

Нобунага постоянно слушаше това от Хирате Накацукаса, един от четиримата мъже, които баща му бе назначил за негови възпитатели, когато се пренесе в Нагоя от своето родно място, крепостта Фуруватари. Накацукаса беше забележително предан служител, но за Нобунага той бе леко неприятен и уморителен. Винаги промърморваше:

— Разбирам, старче, разбирам — и се обръщаше настрани.

Не го слушаше, но старецът продължаваше, като че чете служба в храм:

— Помни своя прославен баща. Веднъж, за да защити Овари, той се сражава сутринта на северната граница, а през нощта отблъсна нападение от изток. Дните в месеца, когато можеше да свали доспехите и да прекара малко време с децата си, бяха малобройни и нарядко. Въпреки своите непрестанни войни, хранеше дълбоко чувство за вярност към Трона — прати ме в столицата да поправя кирпичените стени на Императорския дворец и дари Двора с четири хиляди кан. Освен това не пожали усилия при строежа на Великото светилище в Исе. Такъв човек беше твоят баща. А между предците ти…

— Старче! Стига! Не знам за кой вече път слушам това!

Когато Нобунага бе недоволен, красивите му ушни миди ставаха яркочервени, но още от времето, когато беше дете, изразът на това недоволство можеше да стигне само дотук. Накацукаса добре разбираше нрава му. Знаеше също, че от повече полза е да въздействаш на неговите чувства, вместо да се опитваш да спориш с него самия. Когато питомецът му станеше неспокоен, той бързо сменяше тактиката.

— Да донесем ли юзда?

— Ще яздим ли?

— Ако искате.

— И ти да яздиш, старче.

Ездата бе неговото любимо развлечение. Не му стигаше да стои на хиподрума. Яздеше на три-четири часа път от крепостта и после се връщаше с галоп обратно.

На тринадесет Нобунага взе участие в своята първа битка, а на петнадесет загуби баща си. С израстването ставаше все по-надменен. В деня на бащиното си погребение бе неподходящо облечен за случая.

Докато гостите гледаха с невярващи погледи, Нобунага се приближи до олтара, сграбчи шепа тамянов прах и го хвърли към погребалната плочка на своя баща. После, за изненада на всички, се върна в крепостта.

— Какъв срам! Това ли е наистина наследникът на областта?

— Безнадеждно празноглав господар.

— Кой би си помислил, че ще се стигне до такова нещо?

Така гледаха на нещата само тези, които ги разбираха повърхностно. Онези обаче, които разглеждаха положението по-издълбоко, лееха сълзи на печал заради рода Ода.

— По-малкият му брат Канджуро е благовъзпитан и се държа от начало до край почтително — посочи един от опечалените.

Съжаляваха, че наследството не е преминало към него. Но някакъв монах, който седеше в задната част на стаята, тихо се обади:

— Не, не… това е човек с бъдеще. Той ме плаши.

По-късно тази забележка стигна до ушите на високопоставени служители, но нито един от тях не я прие на сериозно. Малко преди да умре на четиридесет и шест годишна възраст Нобухиде бе уредил с посредничеството на Накацукаса женитбата на Нобунага с дъщерята на Сайто Досан от Мино. От немалко години Мино и Овари враждуваха, така че бракът бе политически. Такива уговорки бяха почти правило в една воюваща страна.