Ейджи Йошикава - Тайко

Наведе се ниско и поведе Нобунага вдясно от големия вход и по един издигнат коридор. Онзи погледна надясно, после наляво.

— Това, честно казано, е хубав храм. Ами че вистарията е цялата в цвят. Какъв приятен мирис!

Като си вееше с ветрилото, той влезе заедно със служителите си в стаята. След като си почина около час, Нобунага се появи иззад един параван с думите:

— Хей, вие! Трябва ми някой да ми показва пътя. Моят тъст предполагам иска да говори с мен, нали? Къде е господарят на Мино?

Косата му беше вчесана наново, сресана надолу и вързана. Наместо дрехата с къси ръкави от леопардова и тигрова кожа носеше цепната пола и туника от бяла коприна, на която със златен конец бе извезан семейният му герб, а над тях — официална връхна дреха без ръкави, с листовидни шарки на наситен тъмночервен фон. Късата му сабя беше затъкната в пояса, а дългата държеше в ръка. Беше се преобразил в същинско олицетворение на елегантния млад придворен.

Очите на служителите от Мино се отвориха широко и дори и неговите собствени служители, свикнали да го виждат в чуждоземни облекла, бяха изненадани. Нобунага без колебание тръгна сам по коридора. Огледа се на двете страни и на висок глас каза:

— Не се чувствам удобно да ме придружават така. Бих искал да се срещна със своя тъст насаме!

Доку намигна на Касуга Танго, който тъкмо се беше присъединил към останалите. Застанали от двете страни на главната зала, те тържествено се представиха един другиму:

— Аз съм Хота Доку, висш служител на господаря на Сайто — Досан.

— Аз също съм висш служител. Името ми е Касуга Танго. Имали сте дълъг път и съм радостен да ви видя пристигнали без неблагополучия. Щастливо е наистина това обстоятелство, че денят на настоящата среща се оказва толкова слънчев.

Докато двамата души продължаваха да го приветстват, Нобунага чевръсто тръгна по излъскания под на коридора, стените на който бяха обточени от мъже.

— А, това е много добра изработка — каза той, като гледаше към украсената с резба греда над вратата.

Пренебрегваше войниците, сякаш са просто трева покрай пътя. Когато стигна до стаята за приеми, попита Доку и Танго:

— Тук ли?

— Да, господарю — отвърна Доку, все още задъхан от тичането подир Нобунага.

Онзи кимна небрежно и прекрачи от коридора в самата стая. Несмущаван от съвършено нищо, той седна на пода и се облегна на стълба в края на стаята. Вдигна очи, сякаш да се възхити на живописта по изрязания таван. Погледът му бе хладен, изражението — сдържано. Дори и придворните навярно нямаха така добре подредени черти. Ако някой обърнеше внимание само на неговия вид обаче, щеше да пропусне предизвикателството в очите му. В един от ъглите на стаята се чу леко шумолене от нечие ставане на крака. Досан излезе от сянката. Седна с израз на достойнство на място, по-почетно от това на Нобунага.

Нобунага се престори, че не забелязва. Или по-скоро имитираше безразличие, като си играеше с ветрилото си. Досан хвърли поглед настрани. Нямаше правило за това как тъстът да разговаря със своя зет. Несклонен да отстъпи, той мълчеше. Обстановката бе напрегната. В челото на Досан сякаш се забиваха иглички. Доку, за когото напрежението стана непоносимо, се приближи до Нобунага и сведе глава чак до рогозката.

— Благородният господин, който седи насреща ви, е господарят Сайто Досан. Ще обичате ли да го поздравите, господарю?

— Така ли? — каза Нобунага, отдели гръб от стълба и се изпъна. Поклони се веднъж и каза:

— Аз съм Ода Нобунага. Радвам се да се запозная с вас.

С промяната в позата и поздрава от страна на Нобунага, държанието на Досан също стана по-дружелюбно.

— От отдавна се надявах да имаме случай да се срещнем. Щастлив съм, че днес мога да осъществя това дълго лелеяно желание.

— Това е нещо, което също така радва сърцето ми. Моят тъст остарява, но следва житейския си път в добро здраве.

— Какво ще рече това „остарява“? Тази година едва навърших, шестдесет, но изобщо не се чувствам стар. Та вие сте още току-що излюпено от яйцето пиленце! Ха-ха! Разцветът на мъжките сили започва на шестдесет.

— Щастлив съм да имам тъст, на когото мога да се опра.

— При всички случаи, този ден е благословен. Надявам се, че следващият път, когато се срещнем, ще ми покажете лицето на някое внуче.

— С удоволствие.

— Моят зет е открит по душа! Танго!

— Да, господарю.

— Хайде да се нахраним — Досан допълни нареждането с поглед.

— Разбира се.

Танго не беше сигурен дали правилно е прочел посланието в очите на своя господар, но в течение на срещата киселият израз на неговото лице се бе прояснил. Реши, че това трябва да значи промяна на отношението — сега старецът ще се опита да угоди на зет си. Вместо първоначално поръчаните от него прости ястия сега той нареди да донесат по-изискани блюда.