Ейджи Йошикава - Тайко

— Е, днес челните части се водят от Ии — отбеляза той.

— Най-отпред са излезли хората от Червения отряд!

— Изглеждат добре на вид, но се питам доколко добре се бият.

Ии Хьобу беше на двадесет и три години. Всички знаеха, че Иеясу високо цени младежа и до тази сутрин той беше между служителите, които постоянно го придружаваха. Сега господарят, който смяташе Ии за човек, от когото може да се извлече добра полза, го постави начело на три хиляди души най-отпред в строя. На това място можеше да се спечели най-голямата слава, но и да се мине през най-трудните изпитания.

— Покажете днес на какво сте способен — заръча Иеясу на младежа.

Но Ии беше толкова млад, че за всеки случай господарят прикрепи към отряда му двама от своите най-опитни служители.

— Вслушвайте се в думите на тези стари воини — додаде той.

Братята Юкисуке и Терумаса погледнаха към Червения отряд от високото място, на което стояха южно от Таноджири.

— Да видим сметката на тези, дето толкова се перчат с червените си униформи! — провикна се Юкисуке.

След тези думи пратиха двеста-триста души да нападнат отстрани през една долина и хиляда, които да настъпят право напред. Атаката бе открита с пушечен огън. В същото време подножието на върха отекна от мощна стрелба и белият пушек се разстла като облак над него. Докато димът се разнесе към блатото, облечените в червено войници на Ии вече се бяха втурнали към низината долу. Насреща им излезе дружина от конници и пехотинци в черни доспехи. Скоро двата отряда се вкопчиха в ръкопашна схватка.

Истинските подвизи в битката обикновено се правеха при бой с копие. При това самият изход на сраженията често се решаваше тъкмо от копиеносците.

На това място Червеният отряд покоси няколкостотин от враговете. И той самият обаче не се отърва без жертви и много от подчинените на Ии намериха смъртта си.

От известно време Икеда Шоню обмисляше как да продължи битката. Видя, че войниците на неговите синове вече са влезли в ръкопашен бой с Червения отряд и че сражението постепенно се ожесточава.

— Сега е времето! — изкрещя.

Една дружина от двеста души, готови за победа или смърт, вече беше приготвила копията си и само чакаше мига за нападение. Веднага щом получеха заповед, трябваше да се втурнат към Нагакуте. Дори във време като това Шоню избираше необичайни похвати за водене на сражението. Сега мъжете заобиколиха хълма и се насочиха срещу отрядите, останали на място, след като лявото крило на Токугава се измести напред. Замисълът беше светкавично да нападнат центъра на противника и в настаналото объркване да пленят главнокомандващия — Токугава Иеясу.

Задачата обаче остана неизпълнена. Забелязани от Токугава, преди да са достигнали целта си, войниците бяха засипани от пушечни залпове и се принудиха да спрат в една блатиста местност, където трудно биха могли да мръднат. Без възможност да настъпят или да се отдръпнат, те понесоха жестоки загуби.

Нагайоши, който наблюдаваше хода на битката от Гифугадаке, цъкна ядосано с език.

— Тръгнаха много рано — възкликна той. — Тъст ми обикновено не е толкова нетърпелив.

Днес младият мъж беше този, който във всяко отношение превъзхождаше по самообладание по-възрастния. Всъщност, вътре в себе си Нагайоши бе решен този ден да му бъде последен. Без други мисли, който да го отвличат, той просто стоеше, вперил поглед в знамето със златното ветрило в подножието на отсрещния хълм.

„Само да успея да убия Иеясу“, мислеше си. Самият Иеясу на свой ред гледаше към Гифугадаке повече, отколкото към другите местности. Добре знаеше, че духът на хората на Нагайоши е висок. Когато един от съгледвачите му съобщи с какви дрехи е облечен зетят на Шоню, господарят предупреди хората наоколо си:

— Днес изглежда Нагайоши се е облякъл като смъртник. Няма нищо по-опасно от врага, решен да умре. Внимавайте с него, иначе богът на войната може да прибере и вас.

Нито една от страните нямаше лесно да се остави да бъде въвлечена в сблъсъка. Нагайоши наблюдаваше придвижванията на противника, сигурен вътре в себе си, че ако битката при Таноджири се ожесточи, Иеясу няма да издържи да бъде само наблюдател на ставащото. Със сигурност ще отдели от хората си една дружина и ще я прати за подкрепление. При този удобен случай младежът щеше да нанесе удара си.

Иеясу обаче нямаше да се остави лесно да го подведат.

— Нагайоши е далеч по-буен от повечето хора. Щом сега мирува, сигурно е намислил нещо.