Ейджи Йошикава - Тайко

Не спомена името на Хидейоши, но явно усещаше, че предвидливият му неприятел взима вече мерки, за да отговори на понесеното от неговата войска голямо поражение.

— Дългото преследване е опасно. Няма ли го Широдза?

— Не е тук. Преди малко тръгна нанякъде по ваша заповед.

Щом чу отговора на Ии, Иеясу веднага даде ново разпореждане:

— Вие също вървете, Ии. Смъмрете онези, които са отишли прекалено надалеч и им заповядайте да прекъснат преследването.

Щом преследващите врага отряди на Токугава стигнаха до река Яда, те завариха поделението на Найдо Широдзаемон строено покрай брега. Всеки бе хванал дръжката на копието си водоравно.

— Спрете!

— Стига!

— От шатрата на господаря дойде заповед да не продължаваме преследването!

С тези думи понеслите се напред бойци бяха задържани.

Ии препускаше насам-натам и почти прегракна от викане.

— Господарят каза, че онези, които се главозамаят от победата и отидат прекалено надалеч, ще бъдат изправени после пред военен съд. Върнете се! Връщайте се!

Най-сетне сляпото въодушевление на мъжете затихна и всички се отдръпнаха от брега на реката.

Беше приблизително втората половина на Часа на коня и слънцето се бе издигнало посред небето. Бе четвъртият месец и по очертанията на облаците си личеше, че вече идва лятото. Лицата на всички войници бяха изпоцапани с пръст, кръв и пот и сякаш пламтяха.

В Часа на овена Иеясу слезе от стана при Фуджигане, пресече река Канаре и в подножието на връх Гондоджи направи тържествен оглед на главите.

Битката бе продължила половин ден. Преброиха убитите по цялото бойно поле. От страна на Хидейоши загубите бяха над две хиляди и петстотин души, докато войската на Иеясу и Нобуо имаше петстотин и деветдесет убити и няколкостотин ранени.

— Тази голяма победа не трябва да ни възгордява — предупреди един от военачалниците. — Икеда бяха само част от войската на Хидейоши, а ние докарахме от връх Комаки всичките си сили, за да ги използваме тук. В същото време, ако по някаква причина ни бяха разгромили, това щеше да е съдбоносно за нашите съюзници. Мисля, че най-добре сега ще е възможно по-бързо да се оттеглим в крепостта Обата.

Друг един пълководец веднага възрази:

— Не, не. Щом веднъж си спечелил победата, трябва да имаш смелост да продължиш започнатото. Така е винаги на война. Сигурно е, че когато Хидейоши научи за това голямо поражение, гневът му ще се разрази. Най-вероятно ще събере хората си и ще се спусне направо насам. Не е ли най-добре да го причакаме, да се приготвим за битка и след това да му вземем главата?

В отговор на тези две предложения Иеясу отново повтори:

— Не трябва да жадуваме за безкрайно много победи.

И после:

— Хората ни всички са уморени. Хидейоши сигурно вече е тръгнал насам, но днес не бива да се срещаме с него. Много е рано. Да се оттеглим в Обата.

След това бързо решение те минаха южно от гората Хакусан и докато слънцето още бе високо в небето, влязоха зад стените на крепостта.

Едва след като портите бяха затворени, Иеясу за първи път успя да се наслади на голямата победа от сутринта. Сега, щом погледна назад, изпита задоволство от безупречното водене на битката. Гордост за войниците и офицерите представляваха такива подвизи като първата взета глава или първото вдигнато срещу врага копие, докато за главнокомандващия ценно бе само едно — знанието, че неговата прозорливост е била по-силна от тази на неприятеля.

Но умният човек веднага ще разпознае къде има достоен съперник. Сега единствената грижа за Иеясу бе какво ще предприеме Хидейоши след станалото. Остана за известно време в Обата, за да даде почивка на ума и тялото си, но и за да се опита да обмисли своята следваща стъпка.

След като Шоню и синът му потеглиха на девети сутринта, Хидейоши повика Хосокава Тадаоки в своя лагер в Гакуден и даде на него и още няколко военачалници нареждане незабавно да нападнат връх Комаки. След атаката се качи на наблюдателната кула и започна да следи хода на битката. Масуда Джинемон стоеше до него, загледан в далечината.

— Знаете ли? Дали господарят Тадаоки, какъвто е дързък, няма да ни създаде трудности, ако навлезе прекалено навътре във вражеските редици?

Разтревожен от това колко близо са отрядите на Хосокава до неприятелските укрепления, Джинемон погледна да види какво е изражението на лицето на Хидейоши.

— Всичко е наред. Може Тадаоки да е млад, но Такаяма Укон е човек разумен. Няма да се случи нищо лошо, след като той е там с него.