Ейджи Йошикава - Тайко

Пехотинците бяха лековъоръжени. Сдиплиха знамената и зашибаха конете, за да препускат по-бързо. Малката дружина се понесе по пътя на изток като бурен вятър.

Щом излязоха на южния бряг на река Рюсенджи, завариха войската на Хидейоши да се придвижва в редица успоредно на отсрещния бряг.

— Е, ето къде са били!

— Военачалническото знаме със златното листо.

— Хидейоши трябва да е някъде между служителите си.

Хората на Хонда продължаваха да яздят, като същевременно гледаха отсреща, сочеха с пръст натам и засланяха с ръка очите си. Всички трепереха от възбуда.

Разстоянието беше толкова малко, че ако бяха извикали, противниците щяха да могат да им отговорят. Виждаха се лицата на вражеските войници, а шумът от стъпките на двадесет хиляди нозе се смесваше с чаткането на безброй конски копита и отекваше право в гърдите на онези, които гледаха от другата страна.

— Кадзумаса! — извика Хонда зад гърба си.

— Какво има?

— Виждате ли какво става на отсрещния бряг?

— Да, войската е огромна. Строят им изглежда по-дълъг от самата река.

— Това добре приляга на Хидейоши — засмя се Хонда. — Той умее да събере голяма войска като тази и после да си служи с нея, все едно това са собствените му ръце и нозе. Може да ни е неприятел, но трябва да му се признаят някои неща.

— От известно време ги наблюдавам. Дали Хидейоши не е ето там, където сега се вижда знамето със златното листо?

— Не, не. Сигурен съм, че се е скрил някъде посред друга група от хора. Няма да излезе да язди на открито, та да може някой да се прицели в него.

— Вражеските войници се движат бързо, но всички гледат подозрително насам.

— От нас се иска за малко поне да забавим Хидейоши по пътя му покрай реката.

— Да нападнем ли?

— Не, те имат двадесет хиляди души, а ние — само петстотин. Ако тръгнем срещу тях, само за минута ще боядисат реката в червено с кръвта ни. Решен съм да умра, но не и безполезно.

— А-а, значи искате да дадете на войската на нашия господар в Нагакуте достатъчно време, за да се приготви напълно и да изчака Хидейоши.

— Точно така — кимна Хонда и плесна по седлото на коня си. — За да спечелим време за нашите в Нагакуте, трябва с всички сили да забавим Хидейоши — дори само за малко — и да умрем в бой с него. Помнете това, Тадацугу.

— Добре. Разбирам ви.

Кадзумаса и Хонда обърнаха конете си настрани.

— Разделете стрелците на три части. Докато вървим покрай брега, те да се редуват да стрелят по неприятеля.

Противниците продължаваха бързо да се движат по отсрещната страна, почти в една скорост с течението. Хората на Хонда трябваше да се опитат да ги изпреварят.

Понеже бяха близо до вода, стрелбата на мускетите отекна два пъти по-силно от обикновеното и димът се разстла над реката като широка завеса. Докато едните пристъпваха напред и изпразваха пушките си, другите ги зареждаха, после заемаха местата на своите другари и веднага изпращаха залп към отсрещния бряг.

Много от хората на Хидейоши се проснаха на земята и твърде скоро строят им започна да се разсейва.

— Кой за бога може да ни предизвиква на бой с такава малка сила?

Хидейоши бе изненадан. С изумено изражение на лицето той несъзнателно спря коня си.

Военачалниците, които яздеха покрай него и всички останали наоколо засенчиха очи с ръка и погледнаха към отсрещния бяг, но никой не успя да намери бързо отговор на Хидейошевия въпрос.

— Наистина трябва да е дързък този, който се осмелява да излезе така храбро с по-малко от хиляда души срещу войска като нашата! Някой познава ли го кой е?

Хидейоши попита същото още няколко пъти, докато оглеждаше хората от двете си страни.

Накрая някой от предния край на редицата се обади:

— Знам кой е това.

Беше Инаба Итецу, началникът на крепостта Соне в Мино. Въпреки почетната си възраст той се бе присъединил към войската заради Хидейоши и от самото начало на похода му служеше като водач.

— А, Итецу. Познавате ли вражеския пълководец от другата страна на реката?

— Е, по еленовите рога на шлема и белите ширити по доспехите съм сигурен, че трябва да е един от най-приближените хора на Иеясу — Хонда Хейхачиро. Спомням си го много ясно от времето на битката при река Ане преди години.

Щом чу това, Хидейоши сякаш бе готов да избухне в плач.

— Какъв храбрец! С една шепа хора напада двайсет хиляди. Ако това е Хонда, той трябва да е истински мъж. Колко трогателно е, че се опитва да помогне на Иеясу да избяга, като ни спре за малко тук и после сам загине! — възкликна тихо.