Ейджи Йошикава - Тайко

— Утре съм решил да изляза в бой на всичко или нищо. Ще видим кой ще падне — дали Иеясу или Хидейоши. Спете добре, пригответе се и не се оставяйте да бъдете изненадани.

Следващият ден беше петият на петия месец. Още от предишната вечер цялата войска се готвеше за бой, в очакване на голямото и решаващо сражение. Сега, когато най-сетне видяха пред себе си Хидейоши, войниците останаха като поразени от думите му:

— Връщаме се в Осака! Всички отряди да започват отстъпление.

Последва още една заповед:

— Отрядът на Курода Канбей и Акаши Йоширо да съгласува придвижването си с хората при двойния насип. Най-последни ще вървят Хосокава Тадаоки и Гамо Уджисато.

Шестдесетте хиляди потеглиха напред. В мига, в който утринното слънце се показваше над хоризонта, те започваха своето оттегляне. Хори Кютаро спря в Гакуден, а Като Мицуясу — в крепостта Инуяма. Освен тях всички останали части пресякоха река Кисо и влязоха в Оура.

Това внезапно отстъпление накара военачалниците на Хидейоши да се запитат какви са неговите действителни намерения. Господарят даваше нарежданията си съвсем небрежно, но отстъплението на такава голяма войска бе дори по-трудно от това да я поведеш в нападение. По-тежка от всичко останало се смяташе охраната на тила — твърдеше се, че подходящи за това са само най-храбрите воини.

Когато военачалниците в стана на Иеясу видяха, че войската на Хидейоши започва сутринта да се оттегля, всички бяха обхванати от съмнения и побързаха да съобщят на своя господар.

В едно бяха без изключение съгласни:

— Няма съмнение — отнели сме на враговете желанието да се бият.

— Ако сега тръгнем след тях и нападнем, несъмнено ще спечелим голяма победа!

Всички заговориха за влизане в атака и настояха Иеясу да даде такава заповед. Този обаче не изглеждаше ни най-малко въодушевен и съвсем определено отказа позволение да се преследва врага.

Знаеше, че човек като Хидейоши няма да оттегли голяма войска безпричинно. Разбираше също, че макар да може успешно да се отбранява, силите му не достигат, за да излезе в открито сражение с противника.

— Войната не е игра на зарове. Нима ще заложим живота си, без да знаем какъв ще бъде изходът от начинанието? Протягайте ръка към нещо, само когато сте сигурни, че съдбата е на ваша страна.

Иеясу мразеше несигурността. Освен това много добре познаваше самия себе си. В това отношение пълна негова противоположност бе Нобуо. Този човек по начало хранеше заблуждението, че има равни възможности и слава с тези на Нобунага. Сега, макар след като чуха отказа на Иеясу останалите пълководци да млъкнаха, той не можеше да остане спокоен.

— Казват, че воинът трябва да цени възможността, която му се предоставя. Как може да седим тук и да пропускаме този сгоден случай, пратен ни направо свише? Моля, оставете преследването в мои ръце — заяви той убедено.

Иеясу се опита с две-три думи да го спре, но сега Нобуо се перчеше със смелостта си повече от когато и да било преди. В спора с Иеясу се държеше като глезено дете, което не желае да слуша никого.

— Е, тогава не може да направим нещо. Действайте, както прецените.

Иеясу даде съгласието си с пълното съзнание, че ще последва злощастие. Нобуо побърза да изведе своята войска и се спусна в преследване на Хидейоши.

След като той тръгна, Иеясу повери на Хонда началството над една дружина, която да го последва. Точно както очакваше, Нобуо се нахвърли върху последните редици на отстъпващите и макар за миг да изглеждаше, че има преимущество, после бързо бе разбит. Така по негова вина голям брой от служителите му паднаха в битката.

Ако подкрепленията на Хонда не се бяха появили отзад, самият син на Нобунага можеше да се превърне в плячка за тилните отряди на Хидейоши. След като отстъпи към връх Комаки, Нобуо не се появи веднага пред Иеясу. Този обаче научи подробностите за станалото от Хонда, кимна и без да промени изражението си, рече:

— Това и можеше да се очаква.

Отстъплението на Хидейоши не беше просто освобождаване на бойното поле. Докато войската му се придвижваше по пътя, той се обърна към своите служители:

— Дали да не си вземем нещо за спомен?

Крепостта Каганои се издигаше на левия бряг на река Кисо, североизточно от Кийосу. Там се бяха укрепили двама от служителите на Нобуо, готови в случай на необходимост да защитят крилото му.

— Превземете я.

Хидейоши даде нареждането на своите пълководци, все едно сочи зряла слива на някой клон.