Ейджи Йошикава - Тайко

Войската прекоси Кисо и се разположи при храма Сейтоку. Хидейоши започна нападението на сутринта на четвъртия ден от месеца. От време на време възсядаше коня и отиваше да наблюдава битката от един хълм в близост до Тонда.

При сраженията на следващия ден загина началникът на крепостта. Самото укрепление обаче не падна и до шести вечерта.

Хидейоши нареди да построят за по-късно укрепления на едно ключово място при Таки и на тринадесети се върна чак до Огаки. Там се срещна със семейството на Шоню и се опита да утеши съпругата и майка му.

— Представям си колко самотни се чувствате. Помнете обаче, че вашите деца имат обещаващо бъдеще. Опитайте да прекарате остатъка от живота си в спокойствие, радвайте се на това, как растат младите дървета и се наслаждавайте на цветята напролет.

Хидейоши повика при себе си и двамата оцелели сина на Шоню и ги насърчи да бъдат силни. Тази вечер се почувства като един от семейството и с часове разказва свои спомени за Шоню.

— Аз съм нисък на ръст — и Шоню също беше такъв. Когато бяхме с другите военачалници, той, като се напиеше, често танцуваше пред тях танц с копие. Не вярвам някога да ви го е показвал. Беше нещо такова…

Опита се да наподоби своя приятел и разсмя всички наоколо. Остана в крепостта в продължение на няколко дни, но накрая, на двадесет и първи от месеца, потегли по пътя за Оми обратно към Осака.

Осака се бе превърнала в нов и голям град, коренно различен от малкото пристанище на Нанива. Щом войската на Хидейоши пристигна, хората се натълпиха по краищата на улиците и около крепостта и до свечеряване приветстваха бойците.

Отвън новата крепост беше вече завършена. С падането на нощта пред погледа се разкри неземна гледка. Ярки светлини пламнаха по безбройните прозорци на пететажната голяма кула и от второто и третото укрепление, озариха нощното небе и очертаха четирите страни на крепостната стена — на изток, покрай река Ямато, на север, по брега на Йодо, на запад, успоредно на река Йокобори и на юг, по големия, още сух ров.

Хидейоши промени замисъла си. Напусна лагера при Гакуден и реши да започне „на чисто“. Но как отвърна на тази промяна Иеясу? Той просто остана да седи и да гледа как отрядите на противника му отстъпват в далечината. Въпреки че чу за нападението над своите съюзници в крепостта Каганои, така и не прати там подкрепления.

— Какво става?

Между подчинените на Нобуо се надигнаха гласове на недоволство. Той самият обаче съвсем наскоро пренебрегна съвета на Иеясу, нападна тила на Хидейоши и претърпя безславно поражение. Спасен от Хонда, сега вече се бе върнал в стана, но някак усещаше, че е загубил правото да каже каквото и да било.

Така дремещото разногласие се превърна в слаба точка на съюзната войска. При това от самото начало за сражение настояваше не толкова Иеясу, колкото Нобуо — синът на Нобунага призова господаря на Микава в името на дълга и този се реши да му помогне, положението му значи беше на съюзник и това правеше още по-трудно за него да се налага над Нобуо. Накрая Иеясу направи предложение:

— Сега Хидейоши е в Осака, но рано или късно ще се премести в Исе. Всъщност, вече се забелязват някои тревожни признаци. Смятам, че трябва възможно най-скоро да се върнете във вашата крепост в Нагашима.

Намерил повод, Нобуо бързо се прибра в Исе. Иеясу остана още малко на връх Комаки, но и той накрая потегли за Кийосу, като остави да го замества Сакай Тадацугу. Хората в града излязоха да поздравят господаря с победни викове. Броят им обаче не беше същият като на тълпата в Осака.

Войници и граждани празнуваха битката при Нагакуте като голяма победа за рода Токугава, но Иеясу предупреди своите служители да не се възгордяват лекомислено и прати до отрядите си следното послание:

Във военно отношение при Нагакуте победихме, но по отношение на крепости и земи същинското предимство принадлежи на Хидейоши. Не проявявайте глупостта да се самозабравите от един-единствен успех.

Истината бе, че през време на противостоянието на връх Комаки, в Исе, където тогава не се водеха битки, хората на Хидейоши бяха превзели крепостите Мине, Канбе, Кокуфу и Хамада, а крепостта Нанокайчи бе нападната и срината. Преди още хората да са забелязали, голямата част от областта беше в ръцете на Хидейоши.

Самият той остана за около месец в Осака, за да се погрижи за вътрешното управление и прокарването на пътища около столицата и да се порадва на малко спокойствие. Засега станалото при връх Комаки му се струваше чужда грижа.