Ейджи Йошикава - Тайко

Кайсен още не бе казал нищо. В миналото монахът бе по-близък с Шинген от всеки друг. Сега трябва да беше на повече от седемдесет години. И докато косата му побеляваше, бе наблюдавал много внимателно Шингеновия наследник.

— Може би смятате, почитаеми учителю, че след като се е стигнало до тук, е вече твърде късно, но ако с нещо съм сбъркал в управлението си, то моля ви, покажете ми къде е то. Ако не съм успял да наложа правилен военен ред, то кажете ми как да го подобря. Желая да поправя грешките си. Чувал съм, че сте научили много от моя баща, който е бил ваш другар в Пътя. Не бихте ли могли да дадете някой съвет и на неговия недостоен син? Моля ви, не се скъпете на това, на което можете да ме научите. Погледнете на мене като на Шингенов наследник. Моля ви, съвсем откровено ми кажете какво не съм направил както трябва и как бих могъл да поправя стореното. Всъщност, нека сам го кажа. Дали не съм настроил хората против себе си, когато, за да подсиля отбранителната мощ на областта, след смъртта на баща си увеличих взиманията по бродовете и пътните постове?

— Не — отвърна Кайсен и поклати глава.

Кацуйори се развълнува още повече.

— Тогава трябва да не съм раздавал правилно наградите и наказанията.

— Няма нищо такова.

Старецът отново поклати побелялата си глава.

Кацуйори се просна по очи на земята. Бе готов да се разплаче. Пред Кайсен яростният воин, който така държеше на своето достойнство, можеше само да рони сълзи на отчаяние.

— Не плачете, Кацуйори — каза накрая Кайсен. — Вие определено не сте недостоен като управник, нито пък като син. Единствената ви грешка беше, че не виждахте какво става наоколо ви. Жестоко е това време, което ви изправя лице срещу лице с Ода Нобунага. В крайна сметка вие не сте негов враг. Планините на Кай са далеч от центъра на страната и Нобунага има преимуществото на благоприятното разположение, но и това не е главната причина за вашите трудности. Макар Нобунага да се би в много сражения и да пое в свои ръце управлението на държавата, в сърцето си той никога не е забравял Императора. Редом с всичко, което е направил, строежът на Императорския дворец е добро доказателство за това.

Кайсен и Шинген виждаха надълбоко в човешките сърца и почитта на Шинген към стария игумен бе изключително голяма. Но и Кайсен вярваше силно в Шинген, който бе като дракон между хората — легендарен огнен кон, слязъл от небесата. Но макар и да ценеше бащата така високо, той никога не го сравняваше със сина и не смяташе Кацуйори за недостоен в управлението.

Напротив, гледаше на него с доброжелателност. Ако някой го укореше за грешките му, Кайсен винаги отвръщаше, че е неразумно да се очаква нещо повече — бащата бе просто прекалено голям държавник. Единствено едно малко нещо може би не го удовлетворяваше — ако Шинген бе доживял досега, влиянието му сигурно нямаше да се ограничава само с областта Кай и той би използвал дарбата и големите си способности, за да постигне нещо повече. Сега Кайсен съжаляваше, че Шинген не живя по-дълго. Нобунага стана човекът, който да подеме по-големи начинания. Той издигна самурайското съсловие до участие в управлението на държавата. И сам се прояви като образцов служител. Сега Кайсен не възлагаше никакви очаквания на Кацуйори, който нямаше силния нрав на баща си. Монахът ясно виждаше, че дългата междуособна война вече приключва.

Ето защо беше невъзможно да помогне на Кацуйори да надвие отрядите на Ода или да подготви някакво спасително решение. Родът Такеда бе основан преди столетия, името на Шинген бе светило твърде ярко — Кацуйори не трябва да проси милост в нозете на Нобунага.

Такеда Кацуйори имаше силна воля и чувството за достойнство не му бе непознато. Сред простите хора в областта мнозина говореха, че от времето на Шинген насам управлението е в упадък и облагането с данъци се смяташе за основна причина на тези оплаквания. Но Кайсен знаеше, че Кацуйори не въвеждаше данъците заради собствено охолство или от тщеславие. Всички бяха предназначени за военни разходи. През последните няколко години въоръжението и военните умения в столицата и дори в съседните й области напредваха с широки крачки. Кацуйори обаче не можеше да си позволи да харчи за оръжие толкова пари като своите съперници.

— Моля ви, грижете се за себе си — каза Кайсен на Кацуйори и се приготви да си тръгва.

— Нима вече се връщате в храма?

Имаше още много въпроси, които Кацуйори искаше да зададе, но разбра, че каквото и да попита, отговорът ще остава все същият. Притисна почтително дланите си към пода.