Ейджи Йошикава - Тайко

Крепостта в Нирасаки, новата столица на Кай, бе завършена чак до кухните и покоите на придворните дами.

Независимо, че беше двадесет и четвъртият ден на дванадесетия месец и самия край на годината, Такеда Кацуйори се пренесе от Кофу, старата областна столица на поколения негови предшественици, в новото си седалище. Дори сега, след края на Новата година, величието и хубостта на самото шествие при пренасянето още бе повод за разговори между селяните покрай пътя.

Като се започне от носилата за Йори, съпругата му и множеството им придворни дами и се свърши с тези на неговата леля и дъщеря й, покритите с лак паланкини трябва да наброяваха повече от стотина.

По средата на това безкрайно шествие от разкош — самураите и служителите, личната прислуга, чиновниците с позлатени и посребрени седла, седефените инкрустации, блясъкът на златния лак, разтворените чадъри, стрелците с лъковете и колчаните си, гората от боядисани в червено копия — погледът биваше привлечен най-напред от знамената на Такеда. Върху яркочервен плат, редом с останалите флагове, блестяха тринадесет написани със злато китайски йероглифа. До тях, върху продълговато тъмносиньо знаме, се четяха два реда позлатени букви:

Всички знаеха, че красивото писмо бе дело лично на Кайсен, първосвещеника на храма Ерин.

— Ах, колко е тъжно, че самия дух на това знаме напуска днес крепостта в Цуцуджигасаки и се пренася на ново място.

Всички хора в старата столица имаха тъжен вид. Всеки път, когато знамето със стиховете на Сун Цу и онова с тринадесетте йероглифа се развееше в битка, храбрите воини се бяха завръщали с победа. В такива дни войниците и обитателите на града прегракваха от дългите викове на обща радост. Така бе по времето на Шинген и сега всеки жалеше за отминалите времена.

И макар знамето с думите на Сун Цу да не се бе променило външно, на хората все им се струваше, че е по-различно от онова, което бяха виждали по-рано.

Когато обаче хората от Кай зърнаха огромните богатства и купищата въоръжение, които биват пренасяни в новата столица, заедно с паланкините и златните седла на целия род и просналата се на много километри върволица от волски коли, те с успокоение почувстваха, че областта им е още силна. Съхранено от дните на Шинген, старото чувство на гордост се събуди у войниците и дори у обикновените жители.

Не много време след като Кацуйори се премести в крепостта на новата си столица, червените и бели сливи в градините разцъфнаха. Безразлични към песните на пролетните птици, господарят и неговият чичо Такеда Шойокен крачеха през градината.

— Той дори не дойде на празненствата за Нова година. Каза, че бил болен. Не ви ли е пратил някаква вест, чичо? — попита Кацуйори.

Говореше за братовчед си, Анаяма Байсецу, управител на крепостта Еджири. Разположена на границата със Суруга, тя бе смятана за важна опора на рода Такеда на юг. Вече повече от половин година Байсецу не бе идвал да посети Кацуйори и винаги се оправдаваше с това, че бил болен. Кацуйори се тревожеше.

— Не, смятам, че наистина боледува. Байсецу е свещенослужител и честен човек; не мисля, че би се преструвал на болен.

Шойокен бе изключително добър по природа и отговорът му не донесе особено успокоение на Кацуйори.

Чичото замълча.

Кацуйори също не каза нищо повече и двамата продължиха да крачат мълчешком.

Между главната кула и вътрешното укрепление имаше тясна долчинка, обрасла с различен вид дървета. Едно птиче падна като покосено, изпърха с крила и изненадано политна настрани. В същия миг от един ред сливови дървета внезапно се дочу глас.

— Там ли сте, господарю? Имам важна вест за вас.

Лицето на служителя бе съвсем бледо.

— Овладейте се. Един самурай трябва да говори за важни неща с подобаващо хладнокръвие — смъмри го Шойокен.

Той не само съветваше младежа, а се опитваше да успокои и племенника си. Кацуйори, обикновено твърде решителен, сега бе пребледнял от изненада.

— Нещо много важно е. Наистина не е дреболия, господарю — отвърна Генширо и се просна по очи на земята. — Кисо Йошимаса от Фукушима ви е изменил.

— Кисо?

Гласът на Шойокен изразяваше изумление — наполовина изненада и наполовина отказ да приема станалото. Що се отнася до Кацуйори, той сигурно от по-рано подозираше, че това ще се случи. Просто прехапа устна и погледна към просналия се пред него служител.