Ейджи Йошикава - Тайко

Разтуптяното сърце на Шойокен нямаше да се успокои лесно и объркването му отекна в неговия треперещ глас.

— Писмото! Да видим писмото!

— Вестоносецът ми каза да предам на господаря Кацуйори, че въпросът е толкова важен, че не трябвало да се губи и минута — продължи служителят. — Писмо ще получите по следващия човек, който ще пратят.

Кацуйори се заотдалечава с широки крачки, почти прескочи проснатия на земята служител и извика на Шойокен:

— Няма да е нужно да четем писмото на Горо. През последните години Йошимаса и Байсецу даваха доста поводи за подозрение. Знам, че това не е лесно за вас, чичо, но отново ще сте ми нужен, за да застанете начело на войската. И аз ще дойда с вас.

Преди да са минали и два часа, от кулите на новата крепост се понесоха удари на голям барабан и зовът на раковината политна над града — призив на оръжие. Мирната пролетна вечер в планинската област свърши. Сливовите цветове бяха почти чисто бели. Войската потегли преди края на следващия ден. Пет хиляди мъже тръгнаха по пътя към Фукушима, в посока на залязващото слънце. На смрачаване от Нирасаки вече бяха излезли десет хиляди войници.

— Е, добре сега! Ясно е, че той открито се е разбунтувал. Ако това не беше се случило, можеше да не дочакам деня, в който да накажа този неблагодарен изменник. Този път ще трябва да очистим Фукушима от всички, които не са ни верни.

За да даде изблик на гнева, който му бе толкова трудно да овладее, Кацуйори си мърмореше сам, докато конят му го носеше по пътя. Но малко бяха сред спътниците му тези, които да са също така възмутени от измяната на Кисо.

Кацуйори бе уверен в себе си както винаги. Когато скъса своите отношения с Ходжо, той дори не се замисли над силата на съюзника, който изоставяше и който му бе давал преди такава здрава опора.

По предложение на някого от съветниците върна сина на Нобунага, когото Такеда държаха като заложник от много години, в Адзучи. Сърцето му обаче още бе пълно с презрение към повелителя на рода Ода, а дори повече — към Токугава Иеясу в Хамамацу. Тази враждебност се прояви още в битката при Нагашино.

Силата на духа му бе достойна за уважение. Беше крайно непоколебим. И със сигурност такава сила трябва догоре да изпълва съсъда на сърцето. През това време на войни между отделните области за самурайското съсловие като цяло можеше да се каже, че е дарено с точно такава сила. Но при положението, в което се е озовал Кацуйори, бе съвършено необходима определена сдържаност, която на пръв поглед би могла да се вземе за слабост. Необмисленото показване на сила нямаше да уплаши неприятеля. Напротив, щеше да го окуражи. Тъкмо по тази причина Нобунага и Иеясу от доста години не гледаха с уважение на мъжеството и смелостта на Кацуйори.

И това не бе така само с тези двама мъже, които му бяха врагове. Дори и в неговата собствена област Кай се чуваха гласове, които желаеха Шинген да е още жив.

Покойният господар настояваше на здрав военен ред в областта. И тъй като с присъствието си създаваше у своите служители и у хората от Кай чувство за съвършена сигурност, те бяха напълно зависими от него.

Дори и при Кацуйори военната служба, събирането на данъците и цялото останало управление се ръководеха според разпоредбите на баща му. Нещо обаче липсваше.

Самият Кацуйори не разбираше какво е това нещо: за жалост той дори не забелязваше отсъствието му. Това, от което бе лишен, бе чувството за ред и способността да вдъхва вяра в своята власт. И тъкмо предишното строго управление на Шинген, но лишено сега от тези две свои качества, започна да предизвиква разногласия в рода.

По времето на стария господар управляващи и подвластни имаха една обща вяра, с която се гордееха — на нито един враг не е било позволено да прекрачи дори границите на Кай.

Сега обаче изглежда навсякъде се зараждаха съмнения. Надали трябваше да се казва, че голямото поражение при Нагашино промени наведнъж много неща. Разгромът не беше само следствие на неуспеха във въоръжението и тактиката на кайската войска. Той бе доведен и от недостатъците на самия Кацуйори и сега тези около него — дори и обикновените жители, които го смятаха за опора на надеждите си — изпитаха ужасно разочарование. Кацуйори, разбраха те, не е Шинген.

Макар да бе Шингенов зет, Кисо Йошимаса заговорничеше против своя господар и не вярваше, че той ще може да се задържи още много на власт. Започваше да се замисля над изгледите за бъдещето на Кай. Вече от две години се намираше в тайна връзка с Нобунага посредством един посредник в Мино.