Ейджи Йошикава - Тайко

За пръв път изпробваха силата на новите топове при крепостта Канки. Ода издигнаха малко възвишение срещу мястото на нападението и построиха върху него наблюдателна кула от дърво. След това поставиха отгоре едно голямо оръдие и го насочиха към стените. Пръстеният насип и портата лесно бяха съборени. Истинският прицел обаче бяха кулите и вътрешното укрепление.

Но врагът също имаше артилерия, както и най-новите пушки и барут. Наблюдателната кула на няколко пъти бе разбивана на парчета и изгаряна до основи, само за да бъде издигната отново и отново разрушена доземи.

През време на тези тежки сражения сапьорите на Хидейоши запълниха рова с пръст и се приближиха плътно до каменните стени, като при това подкопаха основите им с тунели. Работата продължаваше без прекъсване ден и нощ и на войниците вътре не бе оставен и миг, за да поправят щетите. Тези мерки най-сетне доведоха до падането на крепостта. След като превземането на малките укрепления в Шиката и Канки бе изисквала такива усилия, изглеждаше, че обсадата на главната крепост в Мики ще бъде още по-трудна.

На около половин час път от Мики имаше възвишение, наричано връх Хираи. Хидейоши разпъна лагера си там и разположи из околността осем хиляди души.

Един ден Нобутада посети върха. Двамата излязоха и огледаха вражеските позиции. Южно от противника се издигаха планини и възвишения, свързани с хребета на западна Харима. На север течеше река Мики. На изток имаше бамбукови гъсталаци, ниви и пущинак. Най-сетне, по заобикалящите я от трите й страни хълмове, крепостта бе обкръжена от цяла редица малки укрепления. Тези на свой ред имаха за център главната твърдина, в съседство с която стояха още два заградени със стени участъка.

— Кара те да се питаш дали може да бъде превзета бързо, Хидейоши — каза Нобутада, вперил поглед в крепостта.

— Сериозно се съмнявам в това. Тази крепост е като прогнил зъб с дълъг корен.

— Прогнил зъб ли?

Нобутада неволно се усмихна на сравнението на Хидейоши. От четири-пет дни страдаше от зъбобол. Лицето му бе отекло и леко загрозено. Сега се хвана за бузата и при забележката на Хидейоши не можа да не се разсмее. Паралелът между непревземаемата Мики и неговия болен зъб бе и забавен, и болезнен.

— Разбирам. Също като прогнил зъб. За да го извадиш, трябва търпение.

— Може зъбът да е само един, но той вреди на цялото тяло. Бесшо Нагахару кара хората ни да страдат. Да го оприличим на прогнил зъб не е достатъчно. Ако се поддадем на раздразнението и без да мислим, се опитаме да превземем крепостта, може да повредим не само венците, а и да докараме смъртта на пациента.

— Е, какво да правим тогава? Какъв е твоят замисъл?

— Съдбата на този зъб е ясна. Хайде просто по естествен път да разхлабим корена. А ако прекъснем продоволствените пътища и после от време на време разклащаме зъба?

— Моят баща Нобунага ми каза, ако няма добри изгледи за бързо нападение, да се оттегля в Гифу. Вие може да се погрижите за тези ходове и за всичко останало, аз се връщам там.

— Бъдете спокоен, господарю.

На следващия ден Нобутада, придружаван от останалите пълководци, напусна бойното поле. Хидейоши разположи около Мики своите осем хиляди войници, назначи командир на всеки от постовете и издигна дървени огради. Постави стража и прекъсна всички пътища, които водеха към крепостта. Особено важен за него бе отрядът, който пазеше пътя южно от укреплението. Ако вървиш по този път, на около четири часа в западна посока се излизаше на крайбрежието. Флотата на Мори често пращаше на това място големи конвои от кораби и оттам пращаше оръжие и припаси за крепостта.

— Осмият месец така освежава! — възкликна Хидейоши, загледан във вечерната луна. — Ичимацу! Хей, Ичимацу!

Оръженосците се появиха бежешком от лагера в надпревара кой да пристигне пръв. Ичимацу не беше между тях. Докато останалите се опитваха да се засенчат един друг, Хидейоши им каза какво иска.

— Разпънете рогозки на връх Хираи, на някое място с добър изглед. Довечера ще се съберем да съзерцаваме луната. Стига сте се били. Това ще бъде празненство, а не сражение.

— Да, господарю.

— Тораносуке.

— Господарю?

— Помоли Ханбей, ако се чувства достатъчно добре, за да излезе навън нощем, да дойде при мен.

Двама от тримата оръженосци се върнаха бързо и съобщиха, че са приготвили рогозката. Бяха избрали място близо до самия връх, на малко път нагоре от лагера.

— Наистина превъзходен изглед — отбеляза Хидейоши.