Ейджи Йошикава - Тайко

Щом се върна в стана си на връх Такакура, Хидейоши повика останалите пълководци и дословно повтаряйки думите на Нобунага, ги осведоми за взетото решение. Веднага след това даде заповед да вдигнат лагера и да се присъединят към войската на Нобутада. След като оставиха частите на Нива и Такигава да пазят тила, главните сили на Хидейоши и Араки Мурашиге започнаха отстъпление.

— Върна ли се вече Шигенори? — попита на няколко пъти Хидейоши, преди да си тръгне от връх Такакура.

Такенака Ханбей, който много добре знаеше за какво си мисли господарят му, се обърна назад към крепостта Кодзуки, сякаш не желаеше да се отдели от нея.

— Още ли го няма? — попита отново Хидейоши.

Шигенори бе един от служителите на Хидейоши. Преди две нощи той получи от него нареждане да отиде сам да отнесе съобщение в Кодзуки. Сега Хидейоши се тревожеше и продължаваше да се пита дали пратеникът му е успял да се промъкне между вражеските редици. Как ще постъпи Шиканосуке? Носеното от Шигенори известие на Хидейоши осведомяваше хората от крепостта за променената насока на битката.

Ще можете ли да се решите да прекрачите от смъртта към живота и да опитате пробив, за да се присъедините към нашите отряди? Ще ви чакаме до утре.

Денят дойде и те с очакване загледаха към крепостта, но войниците вътре дори не помръдваха. Не се забелязваше и никаква промяна сред войската на Мори, която обкръжаваше стените. Хидейоши и хората му сметнаха своите съюзници за обречени и напуснаха връх Такакура.

Защитниците на Кодзуки бяха потопени в отчаяние. И да бранят крепостта, и да я напуснат значеше за тях смърт. Дори непоколебимият Шиканосуке бе като замаян. Нямаше представа как да постъпи.

— Никой не е виновен за това — каза той на Шигенори. — Можем да се сърдим само на небето.

След като обсъди въпроса с Амако Кацухиса и останалите служители, Шиканосуке даде на пратеника своя отговор:

— Въпреки любезното предложение на господаря Хидейоши, немислимо е този малък и изтощен отряд да разкъса обсадата и да дойде при него. Трябва да потърсим някакъв друг начин.

Щом прати вестоносеца обратно, Шиканосуке тайно написа една бележка, предназначена за предводителя на нападателите. Мори Терумото. Писмото обявяваше, че се предават. Към Кикава и Кобаякава поотделно бяха отправени молби за застъпничество. Целта, естествено, беше да се пощади живота на господаря Кацухиса и да се запазят тези на седемстотинте души в крепостта. Нито Кикава, нито Кобаякава обаче поискаха да се вслушат в неколкократно повторените предложения на Шиканосуке. Имаше само един начин двамата да бъдат задоволени.

— Отворете крепостта — настояваха те — и ни предайте главата на Кацухиса.

Безразсъдство бе да търсят милост, след като ги принуждаваха да се предадат. Като преглъщаше мъчителните си сълзи, Шиканосуке се просна по очи през Кацухиса.

— Вашият служител не може да стори нищо повече. Колко тъжно е, че сте имали нещастието да се сдобиете с недостоен слуга като мене. Неизбежно е, господарю трябва да се подготвите за умиране.

— Не, Шиканосуке — каза Кацухиса и се извърна настрани. — Това, че обстоятелствата ни доведоха дотук, не е защото моите хора са лишени от способности. Не можем обаче да се сърдим и на господаря Нобунага. По-скоро за мен е наистина голяма радост, че съм заслужил предаността на служителите си и съм стоял начело на един самурайски род. Ти беше този, който ми вдъхна волята да възстановя името на рода и ни даде възможността да се изправим против нашите заклети врагове. Дори да бъдем сега разбити, за какво мога да съжалявам? Мисля, че съм направил всичко, което като мъж съм бил в състояние да сторя. Сега мога да почивам в мир.

Призори на третия ден от седмия месец Кацухиса по мъжествен начин си направи сепуку. Враждата между родовете Мори и Амако трая цели петдесет и шест години.

Най-голямата изненада обаче още предстоеше. Яманака Шиканосуке, мъжът, който въпреки най-страшните трудности и страдания се бе сражавал против Мори и който току-що бе помогнал на господаря си да извърши сепуку, пожела да не го последва в смъртта. Наместо това се предаде, като обикновен пешак отиде в лагера на Кикава Мотохару и безславно стана военнопленник.

Непознаваемо е сърцето на човека. Шиканосуке беше укоряван и от враговете, и от съюзниците си, които говореха за него, че както и да се е кълнял във вярност, щом се стигнало до безизходно положение, не могъл да не покаже своето истинско лице.