Ейджи Йошикава - Тайко

Нобунага се замисли дълбоко. Тъй като не беше от хората, които в мигове като този са нерешителни, Хидейоши разбра, че неговият господар няма да отвърне със съгласие на молбата му.

— Не, това не е време за прибързани действия — каза накрая Нобунага. — Първо искам да мога точно да определя силата на рода Мори.

Този път Хидейоши бе този, който доби замислен вид. Нобунага продължи, сякаш му се караше:

— Не си ли се поуплашил малко от силата на Мори, след като очакваш поражение още преди да си им дал истинска битка?

— Не смятам, че би било вярност към вас, господарю, да вляза в битка, за която знам че ще завърши с поражение.

— Толкова ли са силни отрядите на западните области? Толкова ли е висок духът им?

— Да. Те защитават границите, които са бранили от времето на Мотонари и се стараят да укрепят владенията си отвътре. С тяхното богатство не може да се сравнява дори това на Уесуги от Ечиго или на Такеда от Кай.

— Глупаво е да се смята, че една богата област е винаги силна.

— Силата зависи от качеството на богатствата. Ако Мори бяха едни надменни прахосници, нямаше да има нужда да се тревожим заради тях и дори, всъщност, бихме могли да се възползваме тъкмо от това тяхно богатство. Двамата военачалници Кикава и Кобаякава са от голяма помощ на Терумото и поддържат завещаното им от техния предишен господар; офицерите и войниците пък са добродетелни и следват Пътя на самураите. Малцината, които взимаме в плен живи, внушават страх със своята надъханост и горят от злоба. Като виждам всичко това, не мога да не се оплаквам, че нашето нападение ще бъде толкова трудно.

— Хидейоши, Хидейоши — прекъсна го Нобунага с недоволно изражение. — А крепостта Мики? Натам потегли Нобутада.

— Съмнявам се, че ще падне лесно, дори и при способностите на вашия син.

— Що за военен е Бесшо Нагахару, управителят на крепостта?

— Корав мъж.

— Знаеш ли, ти само хвалиш противниците.

— Първо правило за воина е да познава своя противник. Допускам, че не е хубаво да хваля и пълководците, и войниците им, но говорих откровено, тъй като смятам за свой дълг да ви представя една вярна оценка.

— Допускам, че си прав.

Изглежда, в крайна сметка, макар и с неохота. Нобунага призна силата на противника. При все това вътре в него все още тлееше решимостта за победа и след малко той каза:

— Предполагам, че всичко това е така, Хидейоши, но трябва да има още нещо, което да отнема смелостта на нашите отряди.

— Точно така е!

— Постът на главнокомандващия не е лесен. Такигава, Нобумори, Нива и Мицухиде всички са стари военачалници. Да не би случайно да не следват твоите указания?

— Изключително проницателен сте, господарю.

Хидейоши провеси глава и по умореното му от битките лице се появи червенина.

— Може това да е била прекалено голяма отговорност за по-младия от тях Хидейоши — довърши той.

Без съмнение, прозираше тънките сметки на старшите служители, които възпряха Нобунага сам да влезе в битката. Дори и голямата войска на Мори да не си струваше притеснението, трябваше постоянно да си напомня да внимава за опасността откъм своите.

— Ето какво трябва да направиш, Хидейоши. Временно изоставете крепостта Кодзуки. Свържете се към силите на Нобутада, настъпете към Мики и прогонете оттам Бесшо Нагахару. После изчакайте за малко да видите, как ще постъпи неприятелят.

Основна причина за потиснатостта на войската беше това, че е разделена на две — половината да нападат крепостта Мики, а другата — да помагат на Кодзуки. Това бе последица от раздвоението в мненията на досегашните военни съвети на Ода. А причината за това раздвоение бе ясна. Малкият отряд на Амако, укрепил се в крепостта Кодзуки, изцяло зависеше от рода Ода. Да ги изоставят заради добиване на бързо преимущество би предизвикало безпокойство у останалите западни родове и щеше да ги накара да се запитат, що за човек е Нобунага. Ода със сигурност биха си спечелили името на ненадеждни съюзници.

Този, който разположи Амако Кацухиса и отрядите на Шиканосуке в Кодзуки, бе Хидейоши и сега сърцето му бе изпълнено с чувство на жал, привързаност и почти непоносимо състрадание. Знаеше, че ще стане свидетел на тяхната гибел. При все това, веднага щом получи новите заповеди на Нобунага, отвърна с незабавно:

— Да, господарю — и се оттегли.

Потисна чувствата си и потънал в мисли по пътя, се върна в западните области. „Да се избягват трудните битки и да се жънат победи там, където е лесно — такъв е законът на военното изкуство, си каза той. Изглежда, предприемането на тази стъпка има малко общо с доверието между двама съюзници, но ние от самото начало се сражаваме за една по-голяма цел. Ще трябва значи да понеса това, което се понася най-трудно.“