Ейджи Йошикава - Тайко

Духът на всички се повдигна, но същинската промяна не оправдаваше такова въодушевление. Причината бе в това, че сега на едно място се събраха прекалено много бляскави пълководци. Изправени всички редом с Хидейоши, нито един от тях не искаше да бъде поставян в подчинено положение. Нива и Нобумори бяха и двамата по-старши от него, докато Мицухиде и Такигава не му отстъпваха по известност и ум.

Самите тези хора създадоха обстановка на съмнение в това, кой всъщност е главнокомандващ. Заповеди не могат да се издават дори и от две места, а сега те излизаха от няколко военачалници. Врагът бе в състояние да долови такива вътрешни затруднения. Отрядите на Мори бяха достатъчно бдителни, за да схванат неустойчивостта на положението. Една нощ частите на Кобаякава заобиколиха отзад подножието на връх Такакура и изненадващо нападнаха стана на Ода.

Хората на Хидейоши дадоха значителен брой жертви. След това отрядите на Кикава се придвижиха бързо от равнината зад тях нагоре към околността на Шикама и нападнаха изневиделица обоза на Ода, като изгориха корабите им и въобще направиха всичко по силите си, за да предизвикат объркване.

Една сутрин, щом погледна в посока към Кодзуки, Хидейоши видя, че през изминалата нощ наблюдателницата на крепостта е била изцяло разрушена. Като се осведоми за подробностите, разбра, че войската на Мори притежавала едно южноварварско оръдие и то навярно е разбило кулата на парчета, като я е ударило с някой голям снаряд. Впечатлен от тази проява на сила, Хидейоши тръгна за столицата.

Щом пристигна в Киото, с още прашни от пътя дрехи и набола по лицето брада, отиде право в двореца Ниджо.

— Хидейоши?

Нобунага трябваше да погледне Хидейоши повторно, само за да се увери, че това е той. Със сигурност не приличаше на човека, който потегли по-рано в поход, начело на неговите отряди. Погледът му бе празен, а около устата, като четина, бе поникнала рядка червеникава брада.

— Защо идваш с такъв потиснат вид, Хидейоши?

— Нямал съм и миг свободно време, господарю.

— Щом е така, защо си тук?

— Дойдох да помоля за указания.

— Що за дотеглив военачалник си ти?! Та нали те направих главнокомандващ? Ако все така искаш за всичко моето мнение, няма да има време да изпълниш плановете си в битката. И какво точно те въздържа сега? Не можеш ли да действаш сам?

— Раздразнението ви е изцяло оправдано, господарю, обаче вашите заповеди трябва да имат само един изпълнител.

— Щом съм те издигнал за главнокомандващ, съм ти дал и власт да действаш при всякакво положение. Разбираш ли желанията ми, значи твоите заповеди са и мои. Какво има толкова да те обърква?

— С цялото ми уважение към вас, точно това е мястото, където срещам известни трудности. Не искам и един войник заради мен да загине напразно.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Не можем да победим, ако сегашното положение продължава.

— И защо твърдиш, че битката е загубена?

— Сега, когато, при все че съм тъй недостоен, съм начело на войската, не възнамерявам да поведа хората си към жалък разгром. Поражението обаче е неизбежно. Надали сега можем да се мерим с Мори по боен дух, снаряжение и благоприятни позиции.

— Първото, което трябва да се помни — възрази Нобунага, — е, че ако главнокомандващият очаква поражение, то няма начин той да победи.

— Но ако предвидим погрешно и си помислим, че може да спечелим, поражението ни може да се окаже пагубно. Ако вашите отряди се опетнят с едно поражение на запад, враговете които дебнат навсякъде и естествено — Хонганджи, ще решат, че господарят на Ода се е препънал и че е дошло време да го сразят. Ще ударят гонговете и ще закрещят своите напеви, и тогава дори северът и изтокът ще се надигнат срещу вас.

— Знам това.

— Не трябва ли обаче да вземем пред вид, че нападението над западните области, и без друго важно, може да се окаже съдбоносно за рода Ода?

— Разбира се, не съм забравял това.

— Тогава защо не дойдохте сам на запад, след като оправих към вас толкова много молби? Сега времето решава всичко. Ако сега пропуснем възможността, после няма да имаме никакъв изглед за успех в същинската битка. Почти глупаво е да споменавам това, но знам, че вие сте засега първият пълководец, който е забелязал тази възможност и не разбирам, защо след като ви пращах молба след молба, не направихте нищо. При все че се опитах да примамя врага вън от лагера му, те не могат да бъдат предизвикани така лесно. Сега Мори събраха голяма войска и нападнаха Кодзуки, като използват за опора крепостта Мики. Та не е ли това добра възможност, пратена свише? Ще се радвам да стана примамката, която да ги привлече още по-надалеч. Тогава не бихте ли могли вие, господарю, лично да дойдете и с един удар да сложите край на тази игра?