Ейджи Йошикава - Тайко

При все че Шиканосуке се бе предал, Кикава не бе достатъчно глупав да се срещне с него очи в очи, а любезно му предостави една крепост и го отпрати. Сега Шиканосуке тъжеше и се питаше кога ли за в бъдеще ще му се даде такава възможност.

Лодката, натоварена със семейството и служителите му, спря на отсрещния бряг. За миг вниманието му бе погълнато от гледката на това, как неговите домашни стъпват, заобиколени от голяма тълпа, на сушата.

Без нито звук зад Шиканосуке изникна голо острие и се вряза в рамото му. В същото време друго острие се удари в скалата, на която бе седнал. Искри хвръкнаха във всички посоки. Дори мъж като Шиканосуке можеше да бъде сварен неподготвен. Макар сабята да се заби надълбоко, Шиканосуке скочи на крака и сграбчи неуспелия убиец за перчема.

— Страхливец! — извика той.

Преживя първата рана, но нападателят му имаше и съучастник. Като видя другаря си застрашен, вторият мъж се спусна към Шиканосуке с размахана сабя и завика:

— Готви се да умреш! Това е заповед на господаря ни!

— Копеле! — процеди ядно през зъби Шиканосуке.

Блъсна първия нападател върху другаря му, който падна на земята. Видял се за миг свободен, Шиканосуке побягна към реката, като вдигаше високи пръски пяна.

— Не му давайте да избяга! — извика един от началниците на отряда и сам се затича напред.

Запрати с все сила копието си от брега. То удари бягащия в гърба и го повали по лице в реката. Дръжката щръкна право нагоре в почервеняващата вода, като забит в кит харпун.

Двамата убийци нагазиха в реката. Извлякоха за краката ранения Шиканосуке, приковаха го към земята и го обезглавиха. Струйки кръв потекоха между камъчетата на речния бряг, а миещите брега вълни на река Абе поаленяха като пламък. В същото време от другия бряг се носеха викове и писъци.

— Господарю!

— Господарю Шиканосуке!

Двамата прислужници на Шиканосуке се затичаха към него, но Мори бяха предвидили и това. Преди още да извикат, мъжете бяха заобиколени от желязна преграда и не можаха да направят и крачка повече. Щом разбраха, че техният господар е намерил края си, се биха с всичката останала им сила, докато и те го последваха в смъртта.

Тялото на човека не може да живее вечно. Непоколебимата вярност и чувство за дълг обаче дълго се пазят в бойното предание. Воините от по-късно време често казваха, че винаги, когато вдигнат поглед и зърнат новата луна в индиговосиньото небе, си спомнят за непобедимостта на Яманака Шиканосуке и ги обзема чувство на благоговение. В сърцата им Шиканосуке щеше да живее вечно.

Сабята на Шиканосуке и кутията за чай „Големия океан“ бяха пратени заедно с главата му на Кикава Мотохару.

— Ако не те бяхме посекли — каза Кикава, докато гледаше главата, — един ден ти щеше да държиш моята глава в ръцете си. Такъв е Пътят на самураите. След като си постигнал приживе, каквото си могъл, трябва да се примириш и да намериш покой в отвъдното.

Когато седем хиляди и петстотинте мъже на Хидейоши тръгнаха от Кодзуки, изглеждаше че ще настъпят към Таджима, но те изведнъж завиха към Какогава в Харима и се сляха с тридесетте хиляди на Нобутада. Лятото клонеше към края си.

Нападнати от тази голяма войска, и двете крепости Канки и Шиката бързо паднаха. Единствената, която се държеше, бе Мики, твърдината на рода Бесшо. Сраженията в които влязоха Ода при настъплението си към тази крепост, бяха на пръв поглед твърде леки, но превземането на поредица от укрепления по предната отбранителна линия на Мори стана с цената на голям брой хора. Обединените сили на Ода наброяваха тридесетте и осем хиляди души, но бе ясно, че врагът ще окаже значителна съпротива.

Една от причините този поход да изисква време бе, че редом с напредъка във въоръжението, поврат беше настъпил и в начина за водене на война. Общо взето, оръжието на хората от западните области бе по-добро от това на противниците на Ода в Ечидзен или Кай.

За първи път силите им биваха изправени срещу толкова барут и оръдия.

За Хидейоши това беше противник, от който може да научи много. Навярно Канбей уреди покупката, но самият Хидейоши беше първият, който изостави старите китайски оръдия и се снабди с произведени от южните варвари. Постави ги на върха на една наблюдателна кула. Щом видяха това, останалите военачалници на Ода също се завтекоха да се сдобиват с най-новите оръдия.

Щом чуха за боевете в западните области, от Хирадо и Хиката в Кюшу надойдоха множество търговци на оръжие и като залагаха живота си, се промъкнаха между корабите на Мори, за да стигнат до пристанищата по крайбрежието на Харима. Хидейоши подпомогна тези хора и ги свърза с останалите военачалници, на които каза да купуват от новото оръжие, независимо от цената.