Ейджи Йошикава - Тайко

Преди да са се срещнали с него, и Канджуро, и Кагечика чакаха и се питаха що за политика ще защитава пред тях Ханбей и доколко красноречив ще бъде: В крайна сметка той бе и учител на Хидейоши, и прочут майстор на военното изкуство. Когато обаче говориха с него, го намериха противно на очакванията си, за открит в думите човек, сякаш напълно чужд на сабята и военната хитрост.

Убедеността и откровеността на Ханбей бяха така различни от ходовете, които обикновено се прилагат при преговори между отделните самурайски родове, че Акаши му повярваха. Те прекъснаха връзките си с рода Укита. Едва след като изпълни задачата си, Ханбей помоли най-сетне за кратка почивка. Този път той наистина остави военните задължения настрана и отиде да възстанови здравето си в Киото.

Хидейоши говори с него преди заминаването и го помоли да посети Нобунага. Трябваше да го осведомят, че с успех са убедили Акаши Кагечика да се присъедини към съюзниците на Ода.

Щом чу новината, Нобунага бе повече от радостен.

— Какво? Превзели сте връх Хачиман, без да пролеете и капка кръв ли? Много добре!

Частите на Ода, които бяха разположени в цяла Харима, сега за първи път навлязоха в Бидзен. Тази първа крачка бе от голямо значение.

— Виждаш ми се отслабнал. Грижи се хубаво за себе си — каза Нобунага, загрижен за недоброто здраве на Ханбей.

В знак на благодарност за неговите заслуги той го награди с двадесет мерки сребро.

На Хидейоши пък написа следното:

В това положение си проявил необичайна мъдрост. Ще чуя подробностите, когато се срещнем лично, но ето засега един знак за моята благодарност.

Прати му сто мерки злато. Когато е радостен, Нобунага не сдържаше радостта си. Взе в ръка аления си печат и назначи Хидейоши за военен управител на Харима.

Дългият престой на връх Хираи и продължителната обсада на Мики не доведоха до нищо. С преминаването на Акаши на тяхна страна, обаче, Ода постепенно се доближиха до осъществяване на своите замисли. Но както можеше пък да се очаква от такъв виден род, Укита не се влияеха така лесно при преговори, при все че Канбей използваше до последно в разговорите с тях своя ум и проницателност. Във владение на областите Бидзен и Мимасака, Укита бяха притиснати между Ода и Мори. Така, не беше преувеличение да се каже, че бъдещето на западните области изцяло зависеше от решението им.

Укита Наоие следваше съветите на четирима старши служители — Осафуне Кии, Тогава Хиго, Ока Ечидзен и Ханабуса Сукебей. От тези, Ханабуса бе в далечна връзка с Курода Канбей. Тъкмо към него той се обърна най-напред. Канбей говори цяла нощ, като обсъжда настоящето и бъдещето на страната. Описа замислите на Нобунага и личността на Хидейоши и успя да спечели Ханабуса на своя страна.

После този убеди Тогава Хиго да се присъедини към тях, а след като привлече тези двама мъже, Канбей бе в състояние да се срещне с Укита Наоие.

След като изслуша доводите им, Наоие каза:

— Трябва да се съобразяваме с това, че на изток се явява една голяма сила в тази страна. Ако бъдем нападнати от господаря Нобунага и господаря Хидейоши, целият род Укита ще загине в защита на Мори. Моите собствени трима синове с радост биха посрещнали смъртта като заложници на вражеска земя, стига да спасят живота на хиляди войници и да донесат полза на страната ни. Ако успея да защитя тези владения и да спася хиляди живота, моите молитви ще бъдат изпълнени.

Тези думи на Наоие сложиха край на спора между неговите служители. Съвещанието привърши и Канбей получи от рода Укита писмо с уверение в приятелство, което отнесе на връх Хираи. Така Хидейоши спечели победа в тила на войската си, без да употреби дори и една стрела. Без кръвопролитие, двете области Бидзен и Мимасака станаха съюзници на Ода.

Естествено, Хидейоши искаше да осведоми възможно най-бързо своя господар за това щастливо събитие, но си помисли, че едно писмо може да се окаже опасно. Това бе въпрос на най-голяма тайна — докато не се е предоставила подходяща възможност, трябваше да крият този съюз от рода Мори.

Прати Канбей в Киото, за да осведоми Нобунага.

Този незабавно се упъти към столицата. Щом пристигна, беше приет от Нобунага.

Докато слушаше доклада на Канбей, господарят сякаш изпита необяснимо недоволство. Преди това, когато Такенака Ханбей дойде в двореца Ниджо и го извести за подчиняването на рода Акаши, Нобунага бе повече от радостен и го похвали. Този път обаче държанието му бе съвсем различно.