Ейджи Йошикава - Тайко

— Господарю!

— Какво нещастие!

Горчиво разплакани, голям брой служители се скупчиха пред коня му.

— Вашият по-млад брат, господарят Нобухару и Мори Йошинари са загинали от геройска смърт на връх Уджи, поразени след два дни и две нощи ожесточени боеве.

Гласът на първия от мъжете затреперя и той не можа да продължи.

— Асаи, Асакура и техните съюзници монасите имат голяма войска от над двайсет хиляди, затова и онези не са могли да устоят на силата им.

Привидно незасегнат от тази вест, Нобунага отговори:

— Не ми редете във време като това просто имената на мъртъвци, които няма да се върнат — искам да чуя какво става сега! Докъде е стигнало настъплението на противника? Къде е линията на фронта? Тук ли е Мицухиде? Ако е на бойното поле, го повикайте незабавно. Повикайте Мицухиде!

Гора от знамена обгръщаше храма Мии — главния щаб на Асаи и Асакура. Предишният ден пред голяма тълпа бяха донесли на военачалниците за оглед главата на по-младия брат на Нобунага, Нобухару. След това една подир друга, докато почти се отегчиха, им показаха главите и на други прочути воини от рода Ода.

— Това е отмъщение за поражението ни при река Ане. Сега се чувствам много по-добре — промърмори един от мъжете.

— Не и преди да сме видели главата на Нобунага — добави друг.

Тогава някой се изсмя с прегракнал глас, в който се долавяше грубият изговор на северняците.

— Вече може да се каже, че сме я видели. Нобунага има пред себе си Хонганджи и Мийоши, а отзад — нас. Къде ще избяга? Като риба в мрежата е!

Повече от ден отделиха за оглед на главите, докато накрая взе да им прилошава от мириса на кръв. С падането на нощта внесоха в шатрата стомни със саке и това помогна за повдигане духа на победителите. Докато разсипваха и пиеха ракията, разговорът се насочи към военни дела.

— Трябва ли да влезем в Киото или да го притиснем в теснините на Оцу и да го пленим с постепенно стесняване на обкръжението, като го примамваме като голяма риба в мрежата? — запита се гласно един от военачалниците.

— С положителност трябва да настъпим към столицата и да пометем Нобунага при река Йодо и в полята на Кавачи! — възрази му друг.

— Това няма да стане.

Ако някой се застъпеше за дадена тактика, друг веднага му се противопоставяше. Макар родовете Асаи и Асакура да бяха обединени от една цел, щом се стигнеше до обсъждане между върховните предводители, всеки чувстваше, че трябва да покаже собствените си повърхностни познания и да защити името си. Вследствие на това до полунощ не се реши нищо.

Уморен от безплодните прения, един от военачалниците на Асаи излезе навън. Той погледна нагоре към небето и възкликна:

— Небето страшно е почервеняло, а?

— Нашите хора са подпалили селските къщи от Ямашина до Дайго — отвърна един от стражите.

— За какво? Безполезно е да се опожарява тази околност, не е ли тъй?

— Ни най-малко. Трябва да задържим врага — възрази пълководецът на Асакура, който бе дал заповедта. — Киотският гарнизон на Ода начело с Акечи Мицухиде снове наоколо, като че хората там горят от желание да умират. И ние също трябва да покажем нашата свирепост.

Настъпи утрото. В Оцу се кръстосваха главните пътища за столицата, но не можеше да се види нито един пътник или товарно добиче. Тогава покрай тях мина някакъв ездач, след когото минути по-късно дойдоха още двама-трима. Бяха военни вестоносци, които идваха от посоката на столицата и препускаха към храма Мии, като че от това зависеше животът им.

— Нобунага почти е стигнал в Кеаге. Най-отпред са отрядите на Акечи Мицухиде, които премазват всичко и нищо не може да ги спре.

Военачалниците трудно вярваха на ушите си.

— Това със сигурност не е самият Нобунага! Няма как да се е оттеглил толкова бързо от полето на боя при Нанива.

— Двеста-триста от нашите хора в Ямашина вече бяха избити. Врагът вилнее и както винаги, заповедите дава сам Нобунага. Препуска като демон или бог на седлото и идва право насам!

Асаи Нагамаса и Асакура Кагетаке и двамата пребледняха. Нагамаса особено остро усещаше всичко това — Нобунага бе брат на жена му и човек, който някога се бе отнасял с него приятелски. Тези прояви на ярост го накараха да потръпне.

— Отстъпвайте! Връщайте се към връх Хиеи! — викна без да мисли Нагамаса.

Асакура Кагетаке пригласяше на тревожния глас на своя съюзник:

— Назад към връх Хиеи!

В същото време изкрещя заповедно на служителите си:

— Подпалете селските къщи покрай пътя! Не, почакайте, докато минат предните ни редици. После палете! Палете!