Ейджи Йошикава - Тайко

Главният храм на Хонганджи бе построен през време на граждански размирици и безпорядък. Беше издигнат така, че да устои на натиска на времето — пред каменните му стени имаше дълбок ров, над който минаваше укрепен мост. Макар Хонганджи да беше храм, строежът му бе като на крепост. Да бъдеш монах тук значеше да си и воин и на това място имаше не по-малко такива монаси, отколкото в Нара или на връх Хиеи. Най-вероятно в тази стара будистка твърдина не живееше и един свещеник, който да не мрази парвенюто Нобунага. Обвиняваха го, че е враг на будизма, който не зачита преданието, руши културата и като дяволът не се спира пред нищо — звяр сред хората.

Когато, вместо да преговаря с тях, Нобунага излезе срещу Хонганджи и ги принуди да му отстъпят част от земите си, той отиде твърде далеч. Честолюбието на будистката крепост бе силно, а привилегиите, с които се ползваше — старинни. От запад и от други места почнаха да достигат вести, че Хонганджи се въоръжава. Храмът закупи две хиляди пушки, броят на монасите-воини се увеличи многократно и около стените се прокопаваха нови защитни ровове.

Нобунага бе очаквал те да се съюзят с рода Мийоши, както и това слабият шогун да бъде подмамен на тяхна страна. Очаквал беше също сред простолюдието да бъдат пръснати зловредни слухове и те най-вероятно да дадат начало на народно въстание против него.

Щом получи спешните съобщения от Киото и Осака, не остана особено изненадан. По-скоро бе вече изцяло решен да използва възможността и бързо сам тръгна за Сетцу, като по пътя спря в Киото.

— Смирено моля Ваша Светлост да придружи войската ми — обърна се той към шогуна. — Вашето присъствие ще вдъхва сила на отрядите и ще ускори потушаването на бунта.

Естествено Йошиаки бе изпълнен с неохота, но не беше в състояние да откаже. И макар на пръв поглед Нобунага да взимаше със себе си ненужен и обременителен придружител, от негова полза бе да има закрилата на шогунското име като още една възможност за всяване на раздор между враговете.

Областта между реките Кандзаки и Накацу бе широка блатиста равнина, осеяна тук-там с парчета обработваема земя. Накаджима бе разделена на северен и южен окръг. Крепостта на север бе в ръцете на Мийоши, а малкото укрепление на юг се държеше от Хосокава Фуджитака. Средището на сраженията бе там и те продължиха бурно от началото до средата на деветия месец, с редуване на победи и поражения. Битката бе открита, с използване, по новия обичай, на големи и малки огнестрелни оръжия.

В средата на деветия месец Асаи и Асакура, които бяха се залостили в своите планински крепости, преглъщаха горчивината от поражението и дебнеха Нобунага да допусне някаква грешка, се хванаха за оръжието. Прекосиха езерото Бива и разпънаха стана си по песъчливите брегове на Оцу и Карасаки. Едно поделение се отправи към будистката твърдина на връх Хиеи. За първи път всички монаси-воини от различните секти се обединиха срещу Нобунага.

— Той своеволно иззе земите ни и погази нашата чест, както и планината, която е била недосегаема от времето на свети Денгьо! — бе общото им оплакване.

Между връх Хиеи и родовете Асаи и Асакура имаше здрави връзки. Трите страни се споразумяха да отрежат обратния път на Нобунага. Войската на Асакура се спусна по планините на север от езерото, докато тази на Асаи го прекоси и излезе на брега. Разположението на отрядите сочеше, че замислят да овладеят теснината на Оцу и да влязат в Киото. После, докато чакат на река Йодо, щяха да настъпят едновременно с Хонганджи и с един удар да унищожат Нобунага.

Самият Нобунага от няколко дни ожесточено се сражаваше от крепостта Накаджима, в блатата между двете реки Кандзаки и Накацу, срещу монасите-воини и голямата войска на Мийоши. На двадесет и втори до ушите му стигна тревожното, но неясно известие за някаква заплаха, която иде откъм гърба му.

Още не бяха известни подробности, но Нобунага заключи, че дойдат ли, те няма да са особено успокоителни. Стисна зъби и се зачуди що ли за опасност може да бъде това. Повика Кацуие и му нареди да поеме началството на задните постове. А за самият себе си каза:

— Незабавно ще се изтегля и ще разбия Асаи, Асакура и монасите на връх Хиеи.

— Не трябва ли да почакаме още една нощ да дойде следващото известие? — попита Кацуие, като се опитваше да го спре.

— Защо? Сега е времето да променяме света!

След тези думи нищо не можеше да измени неговото решение. Препусна стремително към Киото, като неведнъж сменяше конете си.