Ейджи Йошикава - Тайко

Ранмару и останалите, дори и най-младите, до един се втурнаха срещу врага. Всеки се стремеше да бъде най-добрият. Проникнали толкова надълбоко, Токугава съвсем определено бяха застрашени, но в тази шахматна игра върху бойното поле досетливият Иеясу бе точно фигурата, поставена на най-важното място.

„Нобунага надали ще остави точно фигура като мен да бъде взета“, помисли си той. Хората на Итецу последваха тези на Хидейоши. Накрая при тях се стекоха и мъжете на Икеда Шоню. Изведнъж битката се обърна и Ода добиха превъзходство. Силите на Асакура Кагетаке отстъпиха на повече от три часа път, а онези на Асаи Нагамаса бързо побягнаха към крепостта Одани.

От този миг нататък сражението премина в преследване. Асакура бяха гонени до връх Ойосе, а Асаи Нагамаса се изтегли зад стените на крепостта Одани. За два дни Нобунага се справи с последствията от битката и на третия поведе войската си назад към Гифу. Придвижи се бързо като кукувицата, която всяка нощ прелита над река Ане. Тази река сега миеше по бреговете си телата на убитите.

Великият човек не е дело просто на своите вродени заложби. Обстоятелствата трябва да му предоставят сгодния случай. Често тъкмо обстоятелствата са онези враждебни условия, които обгръщат човека и въздействат върху неговия характер, сякаш почти се опитват да подложат този човек на мъчение. Когато неприятелите му се явяват във всякакъв възможен вид, доловим за окото или не и се съюзяват помежду си, за да го изправят пред всичките трудности, които може да роди въображението, той бива предизвикан веднъж и завинаги да докаже величието си.

Непосредствено след битката на река Ане Нобунага се върна у дома с такава бързина, че началниците на различните му части се запитаха дали в Гифу не се е случило нещо. Съвсем естествено е редовите войници да не разбират замислите на предводителите си. Сред тях сега се пръсна слух, че Хидейоши настоятелно се е застъпил за превземането на главната крепост на Асаи в Одани, за да бъдат те окончателно унищожени, но господарят Нобунага не се съгласил. Наместо това той още на следващия ден направи Хидейоши наместник на крепостта Йокояма — едно странично укрепление, което противникът бе изоставил, — а сам се изтегли към Гифу.

Войниците не бяха единствените, които не разбираха причината за внезапното завръщане на Нобунага в столицата му. Много вероятно е, че и най-приближените служители не разбираха същинските намерения на своя господар. Единственият, който би могъл да има някаква представа, бе Иеясу, чийто безпристрастен поглед никога не се отклоняваше за дълго от Нобунага — не особено близък, но не и прекалено отдалечен; без излишно разчувстване, но не и твърде хладен.

В деня, когато Нобунага си тръгна, Иеясу се върна в Хамамацу. По пътя той каза на военачалниците си:

— Веднага щом господарят Нобунага си свали окървавените доспехи, ще се облече за столицата и ще препусне с коня си право към Киото. Умът му е като немирно младо жребче.

В крайна сметка точно така и стана. Преди Иеясу да е пристигнал в Хамамацу, Нобунага вече бе на път за Киото. Това не ще рече, че по това време в столицата ставаше нещо. Това, от което се боеше Нобунага, не можеше да види с очи — един призрачен враг.

Пред Хидейоши той разкри своята загриженост:

— Коя, мислиш, е най-голямата ми тревога? Допускам, че знаеш, нали?

Хидейоши наклони глава на една страна и каза:

— Е, ами, не са Такеда от Кай, които винаги ви дебнат откъм гърба, или Асаи, или родът Асакура. За господаря Иеясу трябва да се внимава, но той е умен мъж и изобщо не е нужно човек да се бои от него. Мацунага и Мийоши са като мухи и за тях има много гнилоч около която да се навъртат, понеже в природата им е да тръгват след това, което е на умиране. Единствените ви наистина опасни врагове са монасите-воини от Хонганджи, но те мисля още не тревожат прекалено моя господар. Остава значи само един човек.

— И кой е той? Кажи ми.

— Не е нито враг, нито свой. Трябва да му оказвате почит, но ако правите само това, бързо може да попаднете в капан. Той е двуличен образ… о, боже, казах го, не както подобава. Не говорим ли за шогуна?

— Точно така. Но не споменавай това на никого.

Нобунага се тревожеше точно заради този човек, който наистина не бе нито приятел, нито враг — Йошиаки, шогуна.

Йошиаки бе проливал сълзи от благодарност заради предишните добрини на Нобунага към него и дори каза, че го смята като свой баща. Тогава защо Йошиаки? Лицемерието винаги се крие по места, където човек най-малко би го очаквал. Йошиаки и Нобунага изобщо не си подхождаха по нрав — възпитанието им бе различно, също както и техните убеждения. Докато получаваше от Нобунага помощ, Йошиаки се отнасяше към него като към благодетел. Но веднъж вече понаместил се на шогунското място, благодарността му се превърна в ненавист.