Ейджи Йошикава - Тайко

Отрядът от ударни бойци на Тамба изтласка назад втория ред на Сакаи. Като викаше:

— Посрамиха ни! — така гръмко, че можеше да бъде чут и от двете страни на реката, синът на Сакаи, Кюдзо, се втурна посред битката. Сдоби се със славна смърт, заедно с повече от сто от хората си.

Войниците на Тамба с непреодолима сила разкъсаха третия ред на войската на Ода. Копиеносците на Икаде приготвиха своите оръжия и се опитаха да спрат вражеското настъпление, но не бяха в състояние да сторят нищо.

Сега бе ред на Хидейоши да изпита удивление.

— Виждал ли си някога толкова страшни хора? — прошепна той на Ханбей.

Дори и Ханбей обаче не знаеше начин да се справи с това нападение. Това не бе единствената причина за поражението на Хидейоши. В неговия ред имаше много на брой хора, предали се във вражески крепости. Сега предвождаше тези нови „съюзници“, но те някога бяха получавали доходите си от Асаи и Асакура. Съвсем естествено, че техните копия рядко попадаха в целта и когато им биваше наредено да тръгнат срещу врага, по-вероятно бе да се изпречат на пътя на собствените хора на Хидейоши.

Така поделението му бе разбито. Петият и шестият ред на Ода също бяха премазани. Всичко на всичко, Тамба разгроми единадесет от тринадесетте бойни реда на противниците си. Тъкмо по това време силите на Токугава прекосиха по-нагоре реката, сразиха врага на отсрещния бряг и постепенно си проправиха път надолу. Щом се обърнаха назад обаче, видяха, че войниците на Тамба вече са притиснали щаба на Нобунага.

С вик:

— Нападнете ги отстрана! — бойците на Токугава се метнаха обратно към водата. Дори и когато доближиха, тези на Тамба си мислеха, че това са техни собствени хора, които навлизат в реката от западния бряг. Водени от Кадзумаса, самураите на Токугава се врязаха в редиците на частта на Исоно Тамба.

Внезапно осъзнал присъствието на врага, Тамба се продра от викане, за да накара хората си да се отдръпнат. Един воин, размахал копие, от което капеше вода, го удари отстрани. Той се строполи сред речни пръски. Сграбчи дръжката на копието, което се бе забило в страната му и се опита да стане, но боецът на Токугава нямаше намерение да му позволи това. Една сабя просветна над главата на Тамба и се сгромоляса върху неговия железен шлем. Острието се разби на късчета. Самураят се изправи. Водата наоколо му се превърна в яркочервена локва кръв. Трима мъже го обградиха, промушиха го и го насякоха на части.

— Врагът! — завикаха служителите около Нобунага.

С извадени копия те се завтекоха от щаба към речния бряг.

Такенака Кюсаку, по-младият брат на Ханбей, беше в частта на Хидейоши, но сред объркването на битката се бе откъснал от поделението. В преследване на врага се озова близо до щаба на Нобунага.

„Какво?, помисли си той удивен. Врагът е вече тук ли?“ Когато се огледа, зърна един самурай да се приближава от задната част на ограденото място. Мъжът, чиито доспехи не бяха на обикновен пехотинец, вдигна завесата и крадешком погледна вътре.

Кюсаку се метна върху човека и го сграбчи за покрития с ризница и доспехи крак. Боецът можеше да е един от техните и той не искаше по погрешка да убие свой другар. Самураят се обърна без ни най-малък знак на удивление. Имаше вид на офицер от войската на Асаи.

— Свой или враг? — запита Кюсаку.

— Враг, естествено! — извика мъжът, като хвана в ръка копието си и замахна за удар.

— Кой си? Имаш ли достойно за повтаряне име?

— Аз съм Маенами Шинпачиро от рода Асаи. Идвам да взема главата на господаря Нобунага. Отвратителен дребосък! Ти кой си?

— Аз съм Такенака Кюсаку, служител на Киношита Хидейоши. Ела и ми излез!

— Виж ти. По-малкия брат на Такенака Ханбей.

— Точно така!

В мига, в който изрече това, Кюсаку рязко издърпа копието на Шинпачиро и го метна обратно към гърдите му. Преди обаче Кюсаку да е успял да извади меча си, Шинпачиро го сграбчи. Двамата мъже паднаха на земята, като Кюсаку остана отдолу. Той се освободи с ритници, но повторно бе заклещен от противника си. В този миг захапа пръста на Шинпачиро и това накара онзи малко да го поотпусне.

Сега бе сгодният му момент! Като блъсна силно Шинпачиро, Кюсаку най-сетне успя да се освободи. За миг намери дългия си нож и замахна към гърлото на врага си. Върхът на ножа мина покрай кожата, но разряза лицето на Шинпачиро от брадичката до носа и се заби в окото му.

— Враг на моя другар! — извика един глас зад него.

Нямаше време да отрязва главата на убития. Кюсаку скочи на крака и веднага си заразменя удари с нов неприятел.