Ейджи Йошикава - Тайко

— Съдбата ни се определя свише — отбеляза само той.

По-късно се узна, че човекът стрелял по Нобунага, бил един прочут с точността си монах-воин.

„Съдбата ни се определя свише“, бе казал Нобунага, но това не означаваше че бездейно очаква волята на небето. Знаеше как му завиждат неговите съперници сред военните повелители. Когато простря криле от малкото си владение, което покриваше не повече от два окръга на Овари, над цялата тази област и Мино, не бяха оценили това особено високо. Но сега, когато излезе по средата на сцената и даваше заповеди от Киото, могъщите местни родове внезапно усетиха безпокойство. Родове, с които не бе имал каквито и да е спорове — Отомо и Шимадзу от Кюшу, Мори от западните области, Чосокабе от Шикоку и дори Уесуги и Дате далеч на север — всички гледаха с враждебност на неговите успехи.

Истинската опасност идваше обаче от собствените му роднини по сватовство. Ясно е, че повече не трябва да има доверие на Такеда Шинген от Кай, нито пък можеше да нехае за Ходжо, а Асаи Нагамаса от Одани, който се бе оженил за сестра му беше живо доказателство за слабостта на скрепените с бракове политически съюзи. Щом Нобунага навлезе в северните земи, главният му враг — човекът който внезапно се съюзи с Асакура и застраши неговия пътя за отстъпление — бе не някой друг, а Асаи Нагамаса, който отново доказа че честолюбието на един мъж не може да бъде вързано с женски коси.

Накъдето и да погледнеше виждаше врагове. Остатъците от родовете Мийоши и Мацунага още бяха силни противници, които дебнат в засада, а монасите-воини от Хонганджи навсякъде раздухваха пламъците на бунта срещу него. Изглеждаше, че след като пое властта, цялата страна се е обърнала против него и най-благоразумно сега бе да тръгне обратно за Гифу. Ако още месец се беше помайвал в Киото, можеше да няма вече крепост и род, при които да се завърне. Без произшествия обаче стигна в крепостта Гифу.

— Стража! Стража!

Кратката нощ още не беше свършила, но Нобунага викаше от спалнята си. Беше горе-долу времето, когато над Инабаяма трябваше да се чуе песента на кукувицата, време, не необичайно за това Нобунага да се събуди и неочаквано да даде някакво нареждане. Нощната му охрана бе свикнала с такива неща, но изглежда, винаги, когато поразхлабеха малко бдителността си, Нобунага ги изненадваше.

— Да, господарю?

Този път стражът беше бърз.

— Свикай военен съвет. Кажи на Нобумори незабавно да събере генералния щаб — каза Нобунага на излизане от спалнята.

Оръженосците и прислугата се завтекоха след него. Още бяха полузаспали и надали можеха да кажат полунощ ли е или утро. Със сигурност бе още тъмно, а звездите светеха ярко по нощното небе.

— Ще запаля лампите — каза един от слугите. — Моля, почакайте само за миг, господарю.

Но Нобунага вече се бе разсъблякъл. Влезе в банята и започна да се облива с вода и да се мие.

Във външното укрепление объркването бе дори по-лошо. Хора като Нобумори, Тадацугу и Хидейоши спяха в крепостта, но много от останалите военачалници бяха останали в града под нея. Щом пратениците тръгнаха да ги викат, залата бе почистена и лампите — запалени.

Накрая всички пълководци се събраха за военния съвет. Бялата светлина от лампите огряваше лицето на Нобунага. Решил бе на сутринта да препусне в поход срещу Асаи Нагамаса от Одани. Макар това събиране да бе замислено като военен съвет, неговата цел не беше изказването на различни мнения или обсъждането им. Нобунага просто искаше да чуе дали някой има предложения относно тактиката на нападението.

Щом стана ясно докъде стига решимостта му, над събраните военачалници падна мъртво мълчание. Сякаш нещо ги бе поразило дълбоко в сърцата. Връзката на Нобунага с Нагамаса, както всички знаеха, бе повече от политически съюз. Нобунага наистина обичаше своя зет, когото бе канил в Киото и лично развеждал из града.

Ако Нобунага не бе казал на Нагамаса за нападението си над рода Асакура, то бе, понеже Асаи и Асакура бяха свързани със съюз, много по-стар от връзките на рода Асаи с Ода. Като мислеше за деликатното положение на зет си, той се опита да го задържи в най-добрия случай настрана.

Щом обаче Нагамаса узна, че войската на Нобунага е дълбоко във вражеска земя, той предаде своя родственик, отряза пътя му за отстъпление и го тласна към неизбежен разгром.

Откакто се върна от Киото, Нобунага измисляше наказание за своя зет. Посред нощ му бяха предали тайно известие. То го осведомяваше, че с подкрепата на крепостта Канонджи и монасите-воини Сасаки Рокаку е станал подстрекател на селско въстание. Като се възползва от безпорядъка, Рокаку се кани, в съгласие с рода Асаи, да срази с един удар Нобунага.