Ейджи Йошикава - Тайко

— Значи сте успели! — възкликна Кагецуне, със съжаление, че е последвал съвета на врага. Беше обаче твърде късно.

— Защо изоставихте крепостта без битка? — извика разярен Йошикаге, но се видя принуден да обедини двете войски и да се върне в Ичиджогадани.

Хората на Нобунага проникнаха чак до прохода Киноме. Ако успееше да се вреже на това ключово място, право пред него щеше да е самото седалище на рода Асакура. Едно спешно известие обаче порази войниците на Ода.

Съобщението ги осведоми, че Асаи Нагамаса от Оми, чийто род от няколко поколения насам бе в съюз с Асакура, е повел войска на север от езерото Бива и отрязал пътя за отстъпление на Нобунага. Освен това Сасаки Рокаку, който вече бе вкусвал поражението от ръцете на Нобунага, действа в съгласие с Асаи и настъпва от планинския окръг Кога. Един подир друг те бяха повели войските си, за да ударят Нобунага отстрани.

Врагът бе отпред и отзад на нападащата войска. Навярно поради тази промяна в обстоятелствата духът на отрядите на Асакура сега бе висок и те бяха готови да излязат вън от стените на Ичиджогадани и да подемат яростно ответно нападение.

— В челюстите на смъртта сме — каза Нобунага.

Разбра, че все едно са търсели собствените си гробове на вражеска земя. Това, което внезапно предизвика страха му, не бе просто, че Сасаки Рокаку или Асаи Нагамаса са препречили пътя за отстъпление — това, от което Нобунага се боеше до самия мозък на костите си, бе възможността монасите-войни от Хонганджи, чиято крепост бе в околността, да нададат боен вик против нашественика и да развеят знамената си срещу него. Времето изведнъж се промени и сега нападащата войска бе като лодка, тръгнала срещу бурята.

Но къде има достатъчно голямо отверстие за изтегляне на десет хиляди войници? Майсторите на бойното изкуство предупреждават, че едно настъпление е по природа лесно, а оттеглянето — трудно. Допусне ли една грешка, военачалникът може после да претърпи нещастието от гибелта на цялата своя войска.

— Моля, позволете ми да застана начело на последните редици. Тогава господарят може да мине напряко през Кучикидани, без да го обременяват прекалено много хора и под прикритието на нощта да се измъкне от тази мъртвешка земя. Преди да стане пладне, останалите отряди могат да се оттеглят направо към столицата — предложи Хидейоши.

С всеки изминал миг опасността ставаше по-голяма. Тази вечер, придружаван от неколцина служители и отряд от само триста души, Нобунага последва непроходимите равнини и дефилета и цяла нощ язди към Кучикидани. Безброй пъти бяха нападани от монасите-войни от ордена Ико и от местни разбойници; два дни и две нощи вървяха без храна, вода или сън. Накрая стигнаха на вечерта на четвъртия ден Киото, но дотогава мнозина от тях бяха така уморени, че почти бяха осакатели. Те обаче бяха щастливците. Онзи, който трябваше да бъде съжаляван повече, бе човекът, поел доброволно в свои ръце отговорността за последните редици и след като главната част от войската се бе измъкнала, останал назад с мъничък отряд в самотната крепост Канегасаки.

Това бе Хидейоши. Останалите военачалници, които досега бяха завиждали на успехите му и тайно го бяха назовавали дърдорко и парвеню, сега се разделяха с него с искрени похвали, като го наричаха „опора на рода Ода“ и „истински воин“. На тръгване носеха в лагера му огнестрелно оръжие, барут и припаси. Щом оставеха провизиите и си тръгнеха, изглеждаше, сякаш слагат венци върху гроб.

После, от сутринта до обяд след среднощното измъкване на Нобунага, деветте хиляди войници начело с Кацуие Нобумори и Шоню успешно се изплъзнаха от врага. Щом отрядите на Асакура видяха това и се спуснаха да ги преследват, Хидейоши ги удари отстрани и застраши тила им. И когато силите на Ода най-сетне бяха в състояние да се изплъзнат от бедствието, Хидейоши и отрядите му се заключиха в крепостта Канегасаки и се зарекоха: „Тук ще се разделим с този свят“.

В доказателство за волята си да умрат в битка те здраво залостиха крепостната порта, хранеха се с каквото имаше за храна, спяха щом имаше време за сън и казаха своето сбогом на света. Начело на нападащите отряди на Асакура бе смелият военачалник Кея Шичидзаемон. Наместо да жертва много от собствените си хора, като ги праща напред срещу отряди, готови да умрат, той обсади крепостта и отряза на Хидейоши пътя за отстъпление.

— Нощно нападение!

Когато това предупреждение прозвуча на втората нощ, всички предварително направени приготовления бяха приложени без ни най-малко объркване. Войската на Кея се спусна върху движещия се в мрака противник и напълно разби малкия отряд на Хидейоши, който бързо побягна обратно в крепостта.