Ейджи Йошикава - Тайко

— Не.

Нобунага направи на Хидейоши знак с брадичка и като посмекчи малко тона си, обясни на Иеясу какво точно бяха обсъждали.

Иеясу кимаше и втренчено гледаше към Хидейоши. Бе осем години по-млад от Нобунага, но на Хидейоши му се струваше, че е тъкмо обратното. Щом Иеясу погледнеше към него, не можеше да си представи, че държанието и изразът му са на човек, ненавършил още тридесет.

— Съгласен съм с това, което ви е казал Хидейоши. Да пилеем по-нататъшно време и да жертваме още хора пред тази крепост не е добър начин на действие.

— Мислите ли, че трябва да отменим нападението и да се насочим към главната твърдина на противника?

— Нека първо чуем какво има да каже Хидейоши. Изглежда, че има нещо предвид.

— Хидейоши.

— Да, господарю.

— Кажи ни плана си.

— Нямам план.

— Какво?

Нобунага не бе единственият, в чийто поглед се четеше изненада. Изразът на лицето на Иеясу също бе малко озадачен.

— В крепостта има три хиляди войници, а стените й са закалени от тяхната воля да срещнат десетхилядната ни войска и да се бият до смърт. Макар да е малка, няма причина тя да падне лесно. Дори и да имахме план, се съмнявам, че щяхме да я разклатим. И тези войници също са хора, значи допускам, че трябва да се поддадат на искрени чувства и откритост…

— Пак ли почваш, а? — обади се Нобунага.

Не искаше Хидейоши да разпуска повече езика си. Иеясу бе неговият най-могъщ съюзник и той се отнасяше към него с извънредна учтивост, но в крайна сметка този човек беше господар на двете области Микава и Тотоми и не влизаше в доверения кръг на рода Ода. В добавък към това, Нобунага достатъчно добре познаваше мисленето на Хидейоши, за да трябва в подробности да чува какво точно смята, че да може да му се довери.

— Хубаво. Това е хубаво — каза Нобунага. — Ще ти дам пълномощия да направиш това, което си намислил, каквото и да е то. Тръгвай и го приведи в изпълнение.

— Благодаря, господарю.

Хидейоши се оттегли, сякаш въпросът не бе от особена важност. Тази нощ обаче той влезе сам във вражеската крепост и се срещна с нейния предводител Асакура Кагецуне. Хидейоши разтвори сърцето си и говори с младия господар на крепостта.

— И вие произхождате от самурайско семейство, значи навярно предвиждате крайния резултат на тази битка. По-нататъшна съпротива ще има за следствие само загубата на ценни войници. Аз в частност не желая да ви виждам да умирате от безполезна смърт. Наместо това, защо не отворите вратите на крепостта и не се изтеглите, както подобава, за да се присъедините към силите на господаря Йошикаге и да ни срещнете отново, на друго бойно поле? Аз лично ще гарантирам сигурността на всички скъпоценности, оръжия, жени и деца в крепостта и невредими ще ви ги пратя.

— Да сменим бойното поле и да ви срещнем наново някой друг ден би било интересно — отвърна Кагецуне й отиде да подготви отстъплението.

С пълно уважение като към самурай Хидейоши предостави на оттеглящия се противник всички удобства и ги изпрати на един час път от крепостта.

Уреждането на въпроса с Канегасаки отне ден и половина, но когато Хидейоши осведоми своя господар за направеното, единственият негов отговор бе:

— Така ли? — и той не изрази никаква голяма изненада.

По вида на лицето на Нобунага обаче си личеше, че изглежда мисли: „Прекалено добре се справи — за заслугите си има граница.“ Голямата полза от плана на Хидейоши обаче надали можеше да бъде отречена, независимо кой дава преценката.

А и ако Нобунага го бе похвалил твърде високо, това би създало положение, при което военачалниците Шоню, Нобумори и Йошинари щяха да са прекалено засрамени, за да погледнат господаря си отново в очите. В крайна сметка те пратиха на смърт осемстотин души и въпреки численото превъзходство не бяха успели да разгромят противника. Хидейоши бе дори още по-чувствителен за това, какво изпитват тези пълководци и когато докладваше за станалото, не спомена собственото си хрумване като първоизточник на своите усилия. Каза просто, че е следвал заповедите на Нобунага.

— Намерението ми беше да изпълня всичко според нарежданията. Надявам се да простите неумелите ми действия, както и внезапността и тайнствеността на всичкото това.

С това извинение той се оттегли.

По това време Иеясу се оказа заедно с останалите военачалници редом с Нобунага. Той изръмжа нещо на себе си и се загледа в излизащия Хидейоши. От този момент насетне осъзна, че има един страховит човек, не много по-възрастен от него, който се е родил през същото време, в което и той. Между това, изоставил Канегасаки и сега в разгара на отстъплението, Асакура Кагецуне бързаше напред, като си мислеше, че ще присъедини своите части към тези в главната крепост Ичиджогадани и отново, на друго бойно поле, ще премери силите си с войската на Нобунага. Още на път, той срещна двадесетхилядния отряд, който Асакура Йошикаге бе пратил в стремителен ход да помогне на обсадената Канегасаки.