Ейджи Йошикава - Тайко

— Да, отдавна го познавам. За първи път го срещнах, когато посетих Кийосу и той бе сред самураите, подредени на входа да ме посрещнат. Това беше годината след битката при Окехадзама, значи преди доста време.

Иеясу погледна право към Хидейоши и се усмихна. Онзи се учуди колко е добра паметта на човека насреща му. Сега Иеясу бе на двадесет и осем години. Господарят Нобунага — на тридесет и шест. Хидейоши щеше да навърши тридесет и четири. Битката при Окехадзама бе станала преди цели десет години.

Щом се установиха в Киото, Нобунага отиде първо да огледа поправките, които правеха на Императорския дворец.

— Очакваме Дворецът да бъде завършен до догодина — го осведомиха двамата надзорници на строителството.

— Не скъпете разходите — отвърна Нобунага. — Императорския дворец от години лежи порутен.

Иеясу чу бележката му и се обади:

— Наистина завиждам на положението ви. Вие сте в състояние на дело да покажете своята вярност към Императора.

— Така е — отговори Нобунага без да скромничи и кимна сякаш в знак на самоодобрение.

Така Нобунага не само преустрои Императорския дворец, а също и направи преглед на дворцовите сметки. Императорът разбира се беше доволен и верността на владетеля на Овари впечатли хората. Като видя, че благородниците са спокойни, а по-низшите съсловия — мирни и доволни, Нобунага наистина се наслади на прекараното с Иеясу през втория месец време, съзерцаваше черешовите цветове, посещаваше чайни церемонии и слушаше музика.

Кой би могъл да знае, че по това време умът му се подготвяше да срещне с един удар нова поредица от трудности? Нобунага предприемаше действия в зависимост от развитието на обстоятелствата и дори докато спеше, не изоставаше с очертаването и изпълнението на своите планове. На втория ден на четвъртия месец всичките му военачалници внезапно получиха повиквания да се съберат в резиденцията на шогуна.

Голямата зала за съвети бе пълна.

— Става дума за рода Асакура от Ечидзен — започна Нобунага и разкри какво бе замислял от втория месец насам. — Господарят Асакура пренебрегна многобройните молби на шогуна и не е предложил дори едно парче дърво за строежа на Императорския дворец. Той е бил назначен от шогуна и има положението на императорски служител, но не мисли за нищо, освен разкоша и безделниченето на собствения си род. Бих искал сам да разследвам това провинение и да събера наказателен отряд войници. Какви са вашите мнения?

Сред тези, които упражняваха пряко влияние върху шогуна, имаше много, за които Асакура бяха стари приятели и които косвено поддържаха рода — никой обаче не изрази несъгласие. Но тъй като голям брой хора с готовност изказаха искрено одобрение, решението бе взето с неподправено мнозинство.

Да нападнат Асакура щеше да означава поход в северните области. Това бе сериозно начинание, но за много кратко време планът беше одобрен. Още на същия ден излезе призив, че ще се събира войска и до двадесетия ден на същия месец тя вече бе на стан в Сакамото. Към отрядите на Овари и Мино се присъединиха и осем хиляди войни от Микава, начело с Токугава Иеясу. Покрай брега на езерото Ниодори, в топлия четвърти месец на късната пролет, се точеше войска от близо сто хиляди души.

Докато правеше преглед на частите си, Нобунага посочи към планинската верига на север.

— Вижте! Снегът, който покриваше планините в северните области, се е разтопил. Скоро за нас ще разцъфне пролетта!

Хидейоши бе включен във войската му и водеше едно голямо поделение.

Той кимна сам на себе си, като мислеше: „Е, докато господарят Нобунага се забавляваше тази пролет в столицата заедно с господаря Иеясу, той е чакал и да се разтопят снеговете в планинските проходи, които водят на север.“

А още повече разсъждаваше за това, как същинското умение на Нобунага се прояви при поканването на Иеясу в столицата. Непряко бе показал собствената си сила и постижения, тъй че Иеясу да не се скъпи за отрядите, които праща. Такова е умението на Нобунага. Дори при безпорядъка, в който се намира сега светът, неговите способности ще го обединят наново. Хидейоши вярваше, че това е истина и повече от всеки друг разбираше, че значението на тази битка е в нейната абсолютна необходимост.

Войската настъпи от Такашима, мина през Кумагава във Вакаса и занапредва към Цуруга в Ечидзен. Вървеше все направо и направо, като опожаряваше вражеските крепости и гранични постове, прекосяваше планина след планина и преди да е свършил месецът, нападна Цуруга.