Ейджи Йошикава - Тайко

Звезди и искри изпълниха ясното есенно нощно небе. Силите на нападателите връхлетяха вътре. Подеха се победни песни и за тези, които се бяха съюзили със Сасаки, те трябва да са прозвучали като нерадостния глас на есенния вятър. Никой не бе очаквал, че тази твърдина ще падне само за един-единствен ден. Крепостта на връх Вада и осемнадесетте ключови укрепления не се оказаха никаква защита срещу бушуващите вълни на нападателите.

Целият род Сасаки, от жените и децата до предводителите му Рокаку и Джотей, с препъване и бой в тъмнината избяга от пламъците на завладените им крепости в укреплението в Ишибе.

— Останете бежанците да се крият, където поискат — утре пред нас отново ще има врагове.

Нобунага не само пощади живота им, но и пренебрегна голямото количество съкровища, което бяха понесли със себе си. Не бе в навиците му да се бави по пътя. Неговият ум вече бе в средата на бойното поле, в Киото. Пламъците затихнаха в централното укрепление на крепостта Канонджи. Веднага щом Нобунага влезе в това, което бе останало от нея, показа на отрядите си как ги цени с думите:

— Конете и хората трябва да отпочинат добре.

Самият той обаче не почива много. Тази нощ спа в доспехи и с пукването на зората събра своите старши служители на съвет. Отново заповяда из цялата област да бъдат окачени нареждания и незабавно прати Фува Кавачи със заповед да доведе Йошиаки от Гифу в Морияма.

Вчера се бе сражавал начело на войската — днес поемаше юздите на управлението. Такъв бе Нобунага. След като временно натовари четирима от своите военачалници с отговорностите на управлението и съда в пристанищния град Оцу, два дни по-късно той пресече езерото Бива. Докато издаваше заповед след заповед, почти забрави да яде.

Бе дванадесетият ден на месеца, когато Нобунага влезе внезапно в Оми и нападна Канонджи и Мицукури. После, до двадесет и пети, войската му бе преминала от завършека на сражението към разгласяване на известия относно новите закони на областта. Път към върховната власт, към средата на бойното поле! След това бойните кораби от източния бряг на езерото Бива бяха подредени в редица и отплаваха за Оми. Всичко, от подготовката на корабите до товаренето на дажбите за войската и храната за конете, бе свързано с помощта на обикновените хора. Естествено, те се свиваха от страх пред военната сила на Нобунага. Но в по голяма степен от това обстоятелството че простолюдието на Оми се обедини в подкрепата си за него, се дължеше на одобрението за начина му на управление, на който се доверяваха като на сигурен.

Нобунага бе единственият, спасил простите хора от пламъците на войната и открито обвързал се със съдбата им. Когато се запитаха какво ще стане с тях, той ги успокояваше. При такива обстоятелства нямаше време за утвърждаване на подробна и добре обмислена политика. Тайната на Нобунага не бе в нищо друго, освен в това да действа бързо и решително. Това което обикновените хора в тази разкъсана от междуособни войни страна искаха, очевидно не бе надарен властник или мъдрец. Светът беше в безпорядък. Щом Нобунага е в състояние да го ограничи, те биха преживели известно количество несгоди заради него.

Вятърът на езерото напомняше за това, че е есен и водата чертаеше красиви разтеглени рисунки по дирите на рояка от лодки. На двадесет и пети лодката на Нобунага прекоси водите на езерото от Морияма и спря близо до храма Мии.

Вече слязъл на брега, господарят очакваше нападение от Мийоши и Мацунага, но то така и не последва. Той поздрави Йошиаки пред храма с думите:

— Все едно, че вече сме влезли в столицата.

На двадесет и осми Нобунага най-сетне преведе отрядите си до Киото. Щом стигнаха Аватагучи, войската спря. Хидейоши, който стоеше редом с Нобунага, препусна напред в същото време, когато Акечи Мицухиде бързешком се връщаше от покритата кола.

— Какво има?

— Императорски вестоносци.

Нобунага също бе изненадан и бързо слезе от седлото. Двамата куриери идваха с писмо от Императора.

Нобунага се поклони ниско и с почит отвърна:

— Като местен воин аз нямам други заложби, освен да размахвам оръжията на войната. От времето на моя баща дълго оплаквахме печалното състояние на Императорския дворец и безпокойството в сърцето на Императора. Днес обаче аз идвам в столицата от един далечен край на страната, за да браня Негово Императорско Величество. Никоя друга отговорност не би била по-голяма чест за един самурай или по-голяма радост за моя род.