Ейджи Йошикава - Тайко

Асакура, които не бяха взимали вражеските сили кой знае колко на сериозно, бяха удивени, че онези вече са стигнали дотам. Само преди половин месец Нобунага се веселеше сред пролетните цветове на столицата. Макар да успяха да направят толкова бързо военните си приготовления, Асакура дори и в сънищата си не можеха да повярват, че сега виждат неговите знамена тук, в своята собствена област.

Древният род Асакура, в началото си от императорско потекло, се бе издигнал благодарение на своята помощ за първия шогун и по-късно бе получил цялата област Ечидзен.

Родът беше най-силният във всички северни области — така смятаха и те самите, и останалите. Асакура се нареждаха сред участниците в шогунското управление, земите им бяха щедро дарени от природата и можеха да се опрат на голяма военна сила.

Щом чу, че Нобунага вече е стигнал до Цуруга, Йошикаге почти избухна срещу този, който му донесе новината:

— Не си губи ума. Сигурно бъркаш.

Стичащата се към Цуруга войска на Ода устрои там главния си лагер и прати части да нападнат крепостите Канегасаки и Тедзуцугамине.

— Къде е Мицухиде? — попита Нобунага.

— Генерал Мицухиде е начело на предните отряди — отвърна един от служителите.

— Повикай го при мен! — бе заповедта.

— Какво има, господарю? — попита Мицухиде, след като бързешком се появи от предната редица.

— Ти дълго време си живял в Ечидзен, значи трябва особено добре да познаваш местностите от тук до главното укрепление на Асакура в Ичиджогадани. Защо се биеш с предните отряди заради дребни късчета земя, а не си измислил някой голям план? — поиска да узнае Нобунага.

— Простете — Мицухиде се поклони, сякаш Нобунага го бе засегнал някъде дълбоко навътре. — Ако ми дадете вашата заповед, ще ви нарисувам карта и ще ви я предоставя за оглед.

— Е, тогава ще ти дам официална заповед. Картите, които имам под ръка, са доста груби и изглежда има места, където може да са изцяло неверни. Сравни ги с тези, които имаш, поправи ги и ми ги върни.

Мицухиде притежаваше много точни карти, с които тези на Нобунага не можеха да се сравняват. Той се оттегли и после се върна със своите собствени карти, които представи на господаря си.

— Мисля, че трябва да огледаш низините и възвишенията. Може би е по-добре да те направя офицер в моя походен щаб.

Оттогава нататък Нобунага не оставяше Мицухиде да се отдалечава от стана му.

Тедзуцугамине, крепостта, защитавана от Хита Укон, скоро се предаде. Крепостта в Канегасаки обаче не падаше така бързо. В нея се бе укрепил Асакура Кагецуне — един военачалник на двадесет и шест години. Когато на младини той бе монах, имаше такива, които говореха, че ще е жалко за войн с неговото телосложение и дух да положи свети обети. Така бе насила върнат към светския живот и начело на крепост, бързо се отличи дори при рода Асакура. Заобиколен от повече от четиридесет хиляди войници, предвождани от такива стари и опитни военачалници като Сакума Нобумори, Икеда Шоню и Мори Йошинари, Кагецуне с невъзмутимо изражение погледна надолу от крепостната наблюдателница и по лицето му се яви усмивка.

— Каква показност.

Йошинари, Нобумори и Шоню предприеха общо нападение, покриха стените с петна от кръв и оставиха войниците си да се държат като мравки за нея през целия ден. Когато в края му преброиха телата, противникът бе загубил над триста души, но труповете на собствените им хора надхвърляха осемстотин. Тази вечер обаче крепостта в Канегасаки остана под огромната лятна луна, величествена и непристъпна.

— Тази крепост няма да падне. Дори и да успеем, за нас това няма да е победа — каза Хидейоши тази вечер на Нобунага.

Нобунага изглеждаше малко нетърпелив.

— Защо да не бъде победа, ако крепостта падне?

В такива случаи нямаше причина той да бъде в добро настроение.

— Ечидзен няма непременно да бъде сразен с падането тази единствена крепост. След превземането й вашата военна сила, господарю, няма със сигурност да нарасне.

Нобунага го прекъсна с въпроса:

— Но как можем да настъпваме, без да сме преодолели Канегасаки?

Хидейоши внезапно се извърна настрани. Иеясу бе влязъл и тъкмо стоеше пред тях. Щом го видя, Хидейоши бързо се оттегли с поклон. После донесе рогозка и предложи на господаря на Микава място за сядане до Нобунага.

— Прекъсвам ли ви? — попита Иеясу и след това седна на мястото, което му бе осигурил Хидейоши. Самия него обаче той не зачете дори с най-малък знак. — Изглежда, бяхте посред някакъв спор.