Ейджи Йошикава - Тайко

— Днес имам да обсъдим нещо много сериозно и тайно — започнал той.

Разбира се, Мицухиде вече очаквал от него да разчупи така леда и отвърнал:

— Ако ми се доверявате достатъчно, за да ми кажете тайна, то аз със сигурност обещавам да я запазя. Моля, говорете спокойно по кой да е въпрос.

Фуджитака кимнал.

— Уверен съм, че човек, проницателен като вас, вече бързо се е досетил защо ви посещавам по този начин. Работата е в това, че тези от нас, които придружават шогуна, дойдоха тук, като разчитаха на господаря Асакура като на единствения местен владетел, който би му станал съюзник. Досега неведнъж тайно сме преговаряли и сме се обръщали с призиви към него. Окончателният му отговор обаче от ден на ден бива отлаган и изглежда, че в скоро време не може да се очаква решение. Между другото ние проучихме вътрешното управление и работи на господаря Асакура и сега зная, че той няма волята да се бие за шогуна. Тези от нас, които го призоваваха за това, разбраха, че това е безполезно. Обаче… — Фуджитака говорел, сякаш е съвсем различен човек от този, който бил идвал преди на посещения тук. — Кой от областните владетели, освен господаря Асакура, е човек, на когото да можем да се опрем? Кой е най-сигурният военен предводител днес в страната? Съществува ли такъв човек?

— Съществува.

— Наистина ли? — очите на Фуджитака просветнали.

Мицухиде спокойно написал с пръст на пода едно име — Ода Нобунага.

— Господарят на Гифу ли?

Фуджитака затаил дъх. Вдигнал очи от пода към лицето на Мицухиде и за кратко време не казвал нищо. След това двамата мъже дълго обсъждали Нобунага. Някога Мицухиде бил служител на рода Сайто и докато служел на предишния си повелител, господаря Досан, бил наблюдавал характера на неговия зет. Така това, което казвал, имало известна меродавност.

Няколко дни по-късно Мицухиде се срещнал с Фуджитака в планината зад храма, който се бил превърнал в обиталище на шогуна. От него той получил лично писмо, написано от шогуна и адресирано до Нобунага. Същата вечер бързо напуснал Ичиджогадани. Естествено, изоставил и жилището, и служителите си, тъй като очаквал никога да не се върне. На следващия ден целият род Асакура бил на крак.

— Мицухиде е изчезнал! — се носело навсякъде.

Бил пратен наказателен отряд, който да го върне обратно, но вече не можели да го открият в границите на областта. Асакура Йошикаге бил дочул, че един от привържениците на шогуна, Хосокава Фуджитака, бил посещавал Мицухиде и сега се обърнал срещу шогуна, като заявил:

— Със сигурност той е подучил така Мицухиде и навярно го е пратил в друга област като вестоносец.

И Йошикаге прогони шогуна от областта.

Фуджитака предварително се бе догаждал за този изход. Така, като прие това по-скоро като сгоден случай, той отиде със свитата си от Ечидзен в Оми и намери подслон при Асаи Нагамаса в крепостта Одани. Там зачака добри новини от Мицухиде.

Ето защо Мицухиде идваше в Гифу. С писмото на шогуна в ръце той многократно по време на пътя излага на опасност живота си. Сега най-сетне беше изпълнил половината си задача. Добрал се бе до жилището на Мори Йошинари и още същата вечер седеше спокойно срещу самия Йошинари, в подробности му обясняваше целта на пратеничеството си и го молеше да изиграе ролята на посредник между него и Нобунага.

Бе седмият ден на Десетия месец на деветата година на Ейроку. Човек можеше навярно да нарече този ден съдбоносен. Мори се бе застъпил в полза на Мицухиде и подробностите за положението му бяха стигнали до Нобунага. Това бе денят, в който Мицухиде влезе в крепостта Гифу и за първи път се срещна с Нобунага. Той беше на тридесет и осем, шест години по-стар от владетеля.

— Внимателно прегледах писмата от господаря Хосокава и от шогуна — започна Нобунага — и разбрах, че те искат помощ от мене. При все, че съм тъй недостоен, ще им предоставя всичката сила, с която разполагам.

Мицухиде се поклони и в отговор на думите на Нобунага рече:

— Да заложа незначителния си живот в името на страната беше чест, която далеч надхвърля моя нисък ранг.

В думите му нямаше нищо неискрено.

Нобунага бе впечатлен от неговата откровеност, също както и от държанието и обноските му, от това, с какъв усет си служи с думите, от неговия възхитителен ум. Колкото повече се вглеждаше в него, толкова повече се впечатляваше. „Този човек трябва да се окаже от полза“, помисли си. Така Акечи Мицухиде попадна под крилото на рода Ода. Скоро той получи владение в Мино на стойност четири хиляди кан. И още, понеже шогунът и привържениците му бяха сега при рода Асаи, Нобунага прати голямо число хора начело с Мицухиде, които да ги съпътстват до крепостта Гифу. Нобунага сам отиде до областната граница, за да посрещне шогуна, когото бяха смятали за такъв нежелан посетител в другите области.