Ейджи Йошикава - Тайко

„Сгрешил съм“, помислил си той. Сега имал храна и облекло, но горчиво съжалявал за взетото решение. В бързината да избяга от тежката си участ изпълзял на грешния бряг. Такива били неговите тъжни мисли, след като прекарал само злощастни дни. „Пропилях целия си живот!“ Тази потиснатост изглежда се отразила на здравето му и той почнал да страда от подобно на струпеи кожно заболяване, което с течение на времето станало сериозно. Мицухиде помолил Йошикаге да му позволи да отсъства, за да отиде на лековития извор в град Ямаширо.

Докато бил там, пътници донесли вестта, че дворецът Ниджо е нападнат от метежници, които убили шогуна Йошитеру. Дори и в планината хората били стреснати и обезпокоени.

— Щом шогунът е убит, страната отново ще изпадне в безпорядък.

Мицухиде незабавно започнал приготовления за завръщането си в Ичиджогадани. Объркване в Киото значи объркване в цялата страна. Това събитие съвсем естествено ще даде отражение и в областите. Без съмнение в същата тази минута се правят бързи приготовления.

„Мога да се муся и да съм потиснат заради дребни неща, но това би било срам за един мъж в разцвета на силите си“, решил Мицухиде. На лековития извор кожното му заболяване се било разнесло и сега той бързо се представил пред своя господар. Йошикаге едва дал да се разбере, че е забелязал завръщането му и при такова безразличие Мицухиде се оттеглил. След това не го повикали. В негово отсъствие бил освободен от началството на стрелковото поделение и навсякъде изглежда царяла враждебност към него. Сега, когато предишното доверие на Йошикаге изчезнало, Мицухиде повторно станал жертва на душевно терзание.

Тъкмо тогава го посетил Хосокава Фуджитака, който можел да се нарече само пратеник свише. Мицухиде бил толкова изненадан, че стреснат от това, дето личност като Фуджитака е дошла в дома му, сам излязъл да го посрещне.

Нравът на Фуджитака много точно допаднал на Мицухиде. Той с положителност имал излъчването на благороден и учен мъж. Мицухиде отдавна жалел, че не може да се срещне с хора със същински качества и такъв един посетител естествено изпълнил сърцето му с радост. Изпитвал обаче съмнения относно целта на идването на Фуджитака.

Макар произходът му да бил благороден, по времето, когато тайно посетил дома на Мицухиде, той не бил всъщност нищо повече от изгнаник. Прогонен от Киото, шогунът Йошиаки бягал през различните области. Фуджитака бил човекът, който се обърнал към Асакура Йошикаге от името на шогуна. Той бил единственият, който страдал заедно с Йошиаки и обикалял областите, проповядвал вярност към законната власт, опитвал да подтикне към действие местните господари и така се стараел да превъзмогне тъжните неуспехи на своя господар.

— Родът Асакура със сигурност ще се обяви за негов съюзник. Ако към нас се присъединят и двете области Вакаса и Ечидзен, тогава всички северни родове ще се притекат под знамената ни.

Йошикаге клонял към отказ. Без значение за каква вярност му проповядва Фуджитака, той не бил склонен да се сражава заради един безсилен шогун в изгнание. Не ставало дума за липса на военна сила или резерви, а за това, че Йошикаге поддържал създаденото положение.

Фуджитака бързо схванал, че обстоятелствата не са в тяхна полза и като си припомнил за непотизма и вътрешните борби в рода Асакура, изоставил своите усилия дотам. Йошиаки и служителите му обаче вече били на път за Ечидзен.

Макар родът Асакура да се дразнел много от това, че сега шогунът е зависим от тях, не можели да се отнесат зле с него и му определили един храм за временно жилище. Не го закачали, но и се молели да си замине по-скоро.

И ето, съвсем внезапно Мицухиде бива посетен от Фуджитака. Той все още обаче не бил в състояние да отгатне причината за това посещение.

— Чувал съм, че имате склонност към поезията. Когато ходихте в Мишима, видях едно от вашите произведения — казал Фуджитака, за да започне разговора.

Нямал вид на човек, чието сърце страда. Изражението му било съвършено кротко и благосклонно.

— О, неудобно ми е да слушам това.

Мицухиде не просто скромничел — той бил искрено смутен. Разбира се, Фуджитака бил прочут със своите стихове. Този ден разговорът им тръгнал от поезията и преминал върху класическа японска литература.

— Боже, разговорът бе толкова интересен, че забравих, дето това е първото ми посещение тук.

Фуджитака се извинил за дългия си престой и си взел довиждане.

След като той си тръгнал, Мицухиде останал дори още по-озадачен. Фуджитака се отбивал още два-три пъти в дома му, но предметът на разговора никога не се отдалечавал от поезията и чайната церемония. Но ето, че един ден — ден, когато ръмяло и било така тъмно, че вътре в къщата се нуждаели от лампи — в една минута на спокойствие, Фуджитака станал по-официален от обикновено.