Ейджи Йошикава - Тайко

На портата на крепостта хвана поводите на шогунския кон и въведе Йошиаки като почетен гост. Истината е, че Нобунага държеше не само поводите на коня, а поемаше в ръцете си и тези на цялата страна. От този миг насетне, накъдето и да тръгнеше, буреносните облаци и ветрове на епохата бяха стиснати в юмрука, който сега така здраво държеше тези поводи.

След като шогунът и спътниците му намериха убежище при Нобунага, ги настаниха в един храм в Гифу. Каквито бяха суетни и тесногръди, служителите на шогуна искаха само и единствено да излагат на показ собствената си власт. Те не разбираха размера на промените, които стават сред обикновените хора и веднага щом се нанесоха на новото място, започнаха да се държат като високомерни благородници и да се оплакват на служителите на Нобунага:

— Тази храна не е съвсем добра на вкус.

— Постелките са прекалено груби.

— Знам, че този тесен храм е само временно жилище, но това зле се отразява на достойнството на шогуна.

И продължаваха:

— Бихме искали да видим подобрения в отношението към шогуна. Сега засега, може да изберете някое живописно място за новия шогунски дворец и да почнете строежа му.

Щом чу техните искания, Нобунага намери тези хора достойни за съжаление. Той веднага повика служителите на Йошиаки и им каза:

— Чух, че искате от мен да построя дворец за шогуна, понеже сегашното му жилище е прекалено тясно.

— Точно така! — отвърна един, от името на всички. — Сегашното негово обиталище е толкова неуютно. Лишено е дори от основни удобства като за жилище на един шогун.

— Е, добре — отговори Нобунага с известно пренебрежение. — А вие, благородни господа, не мислите ли твърде бавно? Причината, по която шогунът се обърна към мене, бе да прогоня Мийоши и Мацунага от Киото, да освободя земите му и да го възвърна на по право полагащото му се място.

— Точно така е.

— При все, че съм тъй недостоен, аз се съгласих да поема върху себе си тази голяма отговорност. И нещо повече — мисля, че ще съм в състояние да осъществя надеждите на шогуна в съвсем близко бъдеще. Как ще мога да имам свободно време да му издигна дворец? И вие, благородни господа, наистина ли искате да се откажете от надеждата да се върнете в Киото и да възобновите там върховното държавно управление? Бихте ли били доволни спокойно да прекарате живота си на някое живописно място в Гифу и да станете отрано отшелници в един голям дворец, където храната ви ще е за сметка на домакина?

Придружителите на Йошиаки се оттеглиха, без да кажат и дума повече. След това вече не се оплакваха толкова много. В тържествените думи на Нобунага нямаше нищо неискрено. Щом лятото премина в есен, той разпореди обща мобилизация на Мино и Овари. До петия ден на Деветия месец близо тридесет хиляди войници бяха готови за поход. На седмия те вече излизаха в строй от Гифу на път за столицата.

На голямото угощение в крепостта вечерта преди потеглянето на войската Нобунага бе казал на военачалниците и хората си:

— Безпокойството в страната, което е следствие от споровете за земя между съперничещи си господари, причинява на хората безкраен тормоз. Надали има нужда да се споменава, че несгодата на целия народ е крайно болезнена за Императора. Желязно правило на рода Ода винаги, от времето на моя баща Нобухиде до днес, е било, че дълг на самурая преди всичко останало трябва да бъде защитата на Императорския дом. Така, със сегашния си поход към столицата вие не сте войска, която ще се бие за мен, а такава, която ще се сражава от името на Императора.

При даването на заповед за тръгване пълководците и мъжете до един бяха с висок дух.

Токугава Иеясу от Микава, който наскоро се обвърза във военен съюз с Нобунага, също прати хиляда души от своите отряди за това голямо начинание. При потеглянето на цялата войска някои изразиха неодобрение.

— Господарят на Микава не е пратил много хора. Лукав е, досущ както винаги сме слушали за него.

В отговор на това Нобунага сви рамене и се засмя.

— Микава провежда преобразувания в управлението и стопанството си. Там нямат време за други съображения. За него би означавало големи разходи да прати точно сега много на брой войници. Дори и да го упрекват, ще бъде пестелив, но той не е обикновен пълководец. Допускам, че частите, които праща, са от неговите най-добри хора.

Тъкмо както очакваше Нобунага, хилядата войници от Микава начело с Мацудайра Канширо никога не бяха надминати в сражение. Винаги се биеха в първите редици и проправяха път за съюзниците си, така че тяхната храброст донесе още повече слава за името на Иеясу.