Ейджи Йошикава - Тайко

Всеки ден времето оставаше чудесно. В черни редици тридесетте хиляди маршируваха под ясното есенно небе. Колоната бе толкова дълга, че докато първите достигаха Кашивабара, тилната стража още минаваше през Таруи и Акасака. Знамената им скриваха небето. Щом минаха граничния град Хирао и влязоха в Такамия, някъде напред се чуха викове.

— Пратеници! Има пратеници от столицата!

Трима пълководци излязоха на коне да ги посрещнат.

— Искаме да се срещнем с господаря Нобунага.

Носеха със себе си писмо от Мийоши Нагайоши и Мацунага Хисахиде.

Щом предадоха това в щаба, Нобунага отвърна:

— Доведете ги тук.

Пратениците незабавно бяха въведени, но Нобунага се присмя на помирителното послание в писмото като на вражеска уловка.

— Кажете им, че ще дам отговора си, когато стигна в столицата.

Щом слънцето изгря на единадесетият ден, предните редици прекосиха река Аичи. На следващата сутрин Нобунага потегли към две от твърдините на Сасаки — Канонджи и Мицукури. Крепостта Канонджи бе в ръцете на Сасаки Джотей. Синът на Джотей, Сасаки Рокаку, подготви крепостта Мицукури за обсада. Родът Сасаки от Оми бе в съюз с Мийоши и Мацунага и когато по време на бягството си Йошиаки подири при тях убежище, те се бяха опитали да го убият.

Оми бе ключова област покрай брега на езерото Бива на пътя за юг. И Сасаки чакаха тук, като се хвалеха, че ще сразят Нобунага досущ както той бе унищожил Имагава Йошимото — с един удар. Сасаки Рокаку напусна крепостта Мицукури, съедини се с бащините си сили в Канонджи и разпредели своите отряди по осемнадесетте укрепления на Оми.

Нобунага засенчи очите си с ръка, погледна отвисоко и се засмя.

— Нали е чудесен този вражески строй? Също като в класически военен трактат.

Нареди на Сакума Нобумори и Нива Нагахиде да превземат крепостта Мицукури, като най-отпред постави отрядите от Микава. После продължи:

— Както ви казах нощта преди да потеглим, този поход към столицата не е лично отмъщение за пролята кръв — искам всеки войник в армията да разбере, че се бием за Императора. Не убивайте онези, които бягат. Не палете хорските домове. И доколкото е възможно, не изпотъпквайте полята, където още не е ожънато.

Водите на езерото Бива още не се виждаха от утринната мъгла. Като черна сянка, която проряза тази мъгла, тридесет хиляди мъже тръгнаха напред. Щом Нобунага видя сигналния огън, който даваше знак, че отрядите на Нива Нагахиде и Сакума Нобумори са нападнали крепостта Мицукури, той заповяда:

— Преместете щаба в крепостта Вада.

Крепостта Вада бе вражеско укрепление, тъй че нареждането на Нобунага означаваше да я нападнат и превземат. Той я изрече обаче така, сякаш заръчваше на хората си да заемат свободно от противници място.

— Самият Нобунага идва да ни нападне! — извика военачалникът начело на крепостта в отговор на съгледвачите от наблюдателната кула. Удари дръжката на сабята си и извика пред гарнизона:

— Самото небе ни праща това! И Канонджи, и Мицукури щяха да са в състояние да издържат поне месец, а през това време силите на Мацунага и Мийоши заедно със съюзниците им на север от езерото щяха да отрежат пътя на Нобунага за отстъпление. Но с нападението си над тази крепост Нобунага сам ускори своята гибел. Наистина превъзходна възможност! Не оставяйте такова военно щастие да ни убегне. Вземете главата на Нобунага!

Цялата войска изкрещя в знак на одобрение. Бяха уверени, че железните стени на рода Сасаки ще издържат един месец, ако и Нобунага да е начело на войска от тридесет хиляди души и да има много способни пълководци. Могъщите области, които ги заобикаляха, също вярваха в това. Но крепостта Вада падна за половин ден. След сражение, продължило малко повече от четири часа, защитниците бяха разгромени и побягнаха в планината или по бреговете на езерото.

— Не ги преследвайте! — нареди Нобунага от върха Вада.

Бързо вдигнатите там знамена ясно се различаваха под пладнешкото небе. Покрити с кръв и кал, мъжете постепенно се събраха под флаговете на своите военачалници. После, след като нададоха победен вик, изядоха обедните си дажби. Откъм Мицукури продължаваха да пристигат многобройни съобщения. Точно по същото време силите на Токугава от Микава, разположени на предната линия за настъпление към Нива и Нобумори, храбро се биеха, окъпани в кръв. Минута след минута в ръката на Нобунага се събираха известия за победа.

Новината за падането на Мицукури стигна до него, преди слънцето да е залязло. С наближаването на вечерта откъм крепостта в Канонджи се заиздига черен дим. Силите на Хидейоши вече правеха пробив. Бе дадена заповед за общо нападение. Нобунага премести стана си и цялата войска на Мицукури и съюзниците беше изтласкана към крепостта Канонджи. До падането на вечерта първите вече бяха проникнали зад стените на вражеските укрепления.