Ейджи Йошикава - Тайко

След това „странстващият шогун“ се обърна към Вада, Сасаки и различни други родове за подкрепа. От самото начало намерението му беше да не живее от чужди подаяния. Замислил бе да разгроми убийците на брат си и да възобнови властта и влиянието на семейството. Търсеше помощ, като пращаше вести до далечни родове.

Тъй като Мийоши и Мацунага бяха завладели централната власт, това обаче бе голям въпрос, който засягаше цялата страна. Макар на име Йошиаки да беше шогун, той в действителност не бе нищо повече от безпаричен изгнаник. Нямаше средства, а още по-малко пък собствена войска. Нито пък беше особено обичан сред народа.

Мицухиде започна разказа си от пристигането на Йошиаки в крепостта на Асакура Йошикаге в Ечидзен. Тъкмо по това време на служба при Асакура имало един злощастник, който не бил допуснат за пълноправен служител на рода. Това бил той самият, Акечи Мицухиде. Тъкмо така Акечи за пръв път срещнал Хосокава Фуджитака.

— Историята е малко дълга — продължи Мицухиде, — но ако бъдете така добър да ме изслушате, ще ви помоля с подробности да я разкажете на господаря Нобунага. Разбира се, трябва да предам писмото на шогуна до господаря лично.

После, за да разясни собственото си положение, той заговори за събитията, откакто е напуснал крепостта Акечи и от Мино избягал в Ечидзен. Повече от десет години Мицухиде вкусвал от несгодите на този свят. По природа човек на знанията, той лесно бивал привличан от книгите и учението. Благодарен е за претърпените неуспехи. Времето на странстванията му, отрязъкът на неговите изпитания, със сигурност е било дълго. Крепостта Акечи била разрушена през време на междуособната война в Мино и в Ечидзен избягали само той и братовчедът му Мицухару. В годините, откакто се изгуби от поглед, Мицухиде живял като ронин и си изкарвал оскъдна прехрана с учене на селските деца на четмо и писмо.

Единственото му желание било да намери един добър господар, комуто да служи и добра възможност за това. Докато търсел начин да се издигне в света, Мицухиде изучил бойните изкуства, стопанското дело и с вещо око — крепостите на различните области, като се готвел за някой бъдещ ден.

Пътувал нашир и надлъж и посетил всички области в западна Япония. За това имало добра причина. Западът винаги е този, който пръв приема чуждестранните нововъведения и тъкмо там имал най-добра възможност да добие нови знания по предмета, който превърнал в свое основно занимание — пушките. Познанията му върху огнестрелното оръжие довели до няколко произшествия в западните области. В град Ямагучи един служител на рода Мори на име Кацура задържал Мицухиде по подозрение, че е вражески съгледвач. По този повод той открито разказал за произхода, положението и надеждите си и дори издал как оценява във военно отношение съседните области.

Докато разпитвал Мицухиде, Кацура бил така впечатлен от дълбочината на познанията му, че по-късно препоръчал пътника на своя господар, Мори Мотонари:

— Мисля, че определено е необичайно надарен. Ако му дадем работа тук, подозирам, че впоследствие ще постигне нещо.

Навсякъде еднакво се търсеха надарени хора. Със сигурност такива, които са напуснали домовете си и служили в други области, един ден щяха да се окажат в крайна сметка врагове на своите предишни господари. Едва чул за Мицухиде, Мотонари пожела да се срещне с него. Един ден Мицухиде бе повикан в крепостта Мотонари. На следващия ден Кацура посети Мотонари насаме и го попита за неговото мнение за госта.

— Както казахте, много малко са надарените мъже. Дайте му малко пари и дрехи и любезно го отпратете по пътя му.

— Да, но не ви ли впечатли той по някакъв начин?

— Наистина. Има два вида големи хора — същински големите и злодеите. А ако един злодей е и учен, той най-вероятно ще донесе провал за себе си и вреда на своя господар.

— Във вида му има нещо, което убягва — продължил Мотонари. — Докато говори с такова самообладание и яснота в погледа, има много примамливо излъчване. Да, той наистина е завладяваща личност, но аз предпочитам твърдостта на нашите воини от западните области. Ако сложа този човек помежду собствените си войници, той ще стърчи нагоре като жерав сред ято пилци. Само по тази причина съм против него.

И така, Мицухиде не бил приет от рода Мори.

Пътувал през Хидзен, Хиго и владенията на рода Отомо. Пресякъл вътрешното море до остров Шикоку, където изучавал бойните изкуства при рода Чисокабе.

Щом се върнал в дома си в Ечидзен, Мицухиде открил, че съпругата му е заболяла и починала, братовчед му Мицухару отишъл да служи на друг род, а след шест години неговото положение не се е подобрило. Все още не можел да види дори искрица светлина по пътя, който лежал пред него.