Ейджи Йошикава - Тайко

Щом си размениха листовете и ги разгънаха, видяха, че и двамата са написали „Такеда от Кай“ и избухнаха в смях, доволни, че мислите им вървят в еднаква посока.

Лампите в гостната светеха ярко. Вестоносецът от Гифу получи почетното място; присъстваха също майката и съпругата на Хидейоши. Щом последният седна, лампите сякаш загоряха още по-весело и стаята се оживи.

Нене си помисли, че поне в сравнение с миналото, в днешно време съпругът й изглежда пие доста повече саке. Наблюдаваше небрежното му държание по време на угощението, сякаш въобще нищо не е забелязала. Хидейоши забавляваше своя гост, караше майка си да се смее и изглежда сам се чувствуваше отлично. Дори и Ханбей, който никога не пиеше, приближи чашата със саке до устните си и отпи малко за здравето на своя господар.

Към веселието се присъединиха още хора и то скоро стана доста буйно. Щом майка му и Нене се оттеглиха. Хидейоши излезе навън да поизтрезнее. Цветовете на младите черешови дървета вече бяха изпокапали и нощта се изпълваше само от уханието на планинската лоза.

— А! Кой е там под дърветата? — извика Хидейоши.

— Аз съм — отвърна женски глас.

— Ою, какво правиш тук?

— Брат ми се забави толкова до късно, а е така слаб, че се разтревожих.

— Чудесно е да виждаш такива безупречни отношения между брат и сестра.

Хидейоши отиде до нея. Канеше се да се просне по очи, но той я хвана за ръцете.

— Да повървим долу до чаения павилион, Ою. Толкова съм пиян, че не съм сигурен къде стъпвам. Бих искал да ми приготвиш купичка чай.

— Господи! Ръцете ми! Не бива. Моля ви, пуснете ме.

— Всичко е наред. Не се тревожи.

— Не… не трябва да правите това.

— Наистина всичко е наред.

— Моля ви!

— Защо вдигаш толкова шум? Говори шепнешком, моля те. Жестока си.

— Не бива!

В този миг Ханбей извика отвън. Тръгваше си за дома. Щом го видя, Хидейоши незабавно пусна Ою. Ханбей го изгледа с изумление.

— Що за пиянско безумие е това, господарю?

Хидейоши се плесна с ръка по главата. После, като се смееше или на собствената си глупост, или на липсата на изисканост в държанието си, зина и рече:

— Добре де, какво не е наред? Това е да бъдеш добър със съседите си и да кроиш планове за бъдещето. Не се тревожи за това.

Лятото премина в есен. Един ден Хикоемон дойде при Ханбей с известие, което съдържаше молба Ою да стане придворна дама на майката на Хидейоши. Щом чу това, девойката се сви от страх. После избухна в сълзи. Това бе нейният отговор на поканата на Хидейоши.

За купичка за чай, която няма несъвършенства, казват, че не е достатъчно красива. Характерът на Хидейоши също не беше безукорен. Макар изяществото на чаената купичка и самото човешко непостоянство да са интересно зрелище, от гледище на една жена такъв недостатък не може въобще да бъде „интересен“. Щом сестра му избухна в сълзи при самото споменаване на въпроса, Ханбей сметна отказа й за разумен и го предаде на Хикоемон.

И есента мина без произшествия. В Гифу на дело прилагаха началата на „да бъдеш добър със съседа си и да кроиш планове за бъдещето“. За рода Ода Такеда от Кай винаги бяха оставали заплаха откъм гърба. Скоро бе уговорено дъщерята на Нобунага да се омъжи за сина на Такеда Шинген — Кацуйори. Младоженката беше момиче на тринадесет години, несравнима по хубост. Тя обаче бе осиновена и не беше от истинските дъщери на Нобунага. При все това след брачната церемония Шинген изглеждаше извънредно доволен от нея и скоро връзката бе благословена със син — Таро.

Поне засега северната граница на рода Ода изглеждаше сигурна, но докато раждаше Таро, младата невеста почина. Тогава, за да предотврати разхлабването на съюза между двете области, Нобунага сгоди своя най-голям син Нобутада за шестата по ред дъщеря на Шинген. Прати предложение за брачна връзка и до Токугава Иеясу в Микава. Така военният съюз, който вече съществуваше помежду им, бе подсилен със сродяване между семействата. По времето на годежа най-големият син на Иеясу, Такечийо и дъщерята на Нобунага бяха и двамата по на осем години. Тази политика бе приложена и към рода Сасаки в Оми. И така, през следващите две години в крепостта Гифу имаше непрестанни празненства.

Лицето на самурая бе скрито в сянката на широка, изплетена от камъш шапка. Бе висок и на около четиридесет години. Като се съди по дрехите и сандалите му, беше странстващ боец, който от доста време е на път. Дори и откъм гърба тялото му сякаш не оставяше уязвимо място за нападателя. Тъкмо бе привършил обедното си ядене и излизаше на една от улиците на Гифу. Обикаляше и се оглеждаше без някаква определена цел. От време на време си отбелязваше сам колко се е променило еди-кое си място.